Щом Триколет остана сам с трупа на Мъртвешката глава, той се залови да го съблича. Голямата лампа осветяваше злодея и лекарят с учудване наблюдаваше развитите мускули на мъртвия.
— Трябва да е бил много силен — промърмори той — и навярно чрез тая си сила много пъти е ставал опасен за човешкото общество, а сега всяко дете може да се подиграва с него.
После той разгледа внимателно лицето — дупките на носа и ушите, и сетне насочи вниманието си върху очите му.
— Този човек е бил сляп — продължи да си мърмори той, — зениците на очите му са били промушени с остър предмет. Види се, че и тоя злодей е станал жертва на някакво престъпление. Чудно, значи на земята съществува отмъщение…
По време на този монолог лекарят съблече палтото и запретна ръкавите на ризата си до лактите, а пред гърдите си преметна голяма престилка. След това взе скалпела и го опря върху корема на мъртвия, тъкмо под гръдния кош. Триколет искаше най-напред да разпори корема му, за да извади червата и другите органи, които лесно се развалят. Но едва беше пробол кожата, и ужасен спря и сложи скалпела настрана.
— Какво беше това? — продума докторът. — Не звучеше ли това като въздишка?
Докато изговори тия думи се случи нещо странно. Мнимият мъртвец се изправи, поотърси се, повърна много вода, след което падна безсилен на масата. След малко беше надвил слабостта си и пак се изправи.
— Ха-ха — смееше се доктор Триколет, — подлецът Соломон Дулсети ми е продал мъртвец, но сега виждам, че му броих сто франка за жив човек.
Разбира се, лекарят знаеше много добре, че Дулсети се беше измамил, като считаше Мъртвешката глава за мъртъв, който всъщност не бе глътнал достатъчно вода, за да се удави.
Слепецът опипа тялото си.
— Гол — промърмори той, — гол съм. Чудно! Къде се намирам. Ах! Спомням си, спасиха ме и сега съм на брега.
— Приятелю, малко остана и вие щяхте да бъдете на друго място! — включи се Триколет. — Сега се намирате в анатомическия кабинет на един лекар и тъкмо исках да извадя червата, стомаха и всичко друго, каквото имате в корема.
Мъртвешката глава се уплаши толкова много, когато чу това, че въпреки слепотата си, скочи от масата и се спусна да бяга, докато си удари главата в една вратата.
— Приятелю, полудял ли сте? — стресна се ученият. — Ще строшите вратата на долапа, в който се намират препаратите ми. Седнете, ето тук се намира канапе. Ето дрехите ви, облечете се, а през това време ще ви приготвя едно лекарство, което пак ще постави вътрешностите ви в нормално положение. Изпили сте половината Сена.
Мъртвешката глава се облече бързо и лекарят му подаде една чаша, пълна с кафява течност.
— Пийте! Това ще ви помогне — каза той. Но Мъртвешката глава държеше нерешително чашата в десницата си:
— Искате да ме отровите! — изрече с явно съмнение.
— Приятелю Мъртвешка глава — смееше се Триколет, — вие сте глупак, макар че сте изпечен злодей. Ако исках да ви убия, щях да забия ножа в гърдите ви, когато въздъхнахте.
Слепецът осъзна истината на тия думи и изпи лекарството, което веднага му помогна и му стопли кръвта.
— Господин докторе, благодаря ви — каза той, — виждам, че не бях справедлив. Мога ли сега да си ида?
— Не, приятелю — отговори Триколет. — Заради вас платих сто франка, за които поне ще се забавлявам.
— С мене ли, сляп, нещастен човек, искате да се забавлявате.
— Не се правете на невинен — викна Триколет. — Зная, че бяхте един от най-опасните злодеи на Париж и че въпреки слепотата си още сте такъв. Това, което искам от вас, не е много. Разкажете ми как сте загубили ушите, очите и носа си.
Мъртвешката глава трепна:
— Господине, какво искате от мен?
— Само чистата истина и когато си тръгнете, ще ви дам десет франка пътни пари.
— Как загубих очите си, няма да ви разкажа. Една невярна жена ми ги открадна и полудявам, като мисля за това, защото не се е случило толкова отдавна. Но как загубих носа и ушите си, как лицето ми бе обезобразено и оприличено на мъртвешко, това ще ви разкажа, защото оттогава са изминали много години.
— Добре — съгласи се доктор Триколет. После донесе шише вино, две чаши и кутия цигари, тъй като мислеше, че това не трябва да липсва при разказването на интересната история. И действително, злодеят, който преди четвърт час лежеше бездиханен на масата, изпи чаша вино, запуши цигара и започна разказа за странното обезобразяване на лицето му.
— Разбира се, че не винаги съм бил толкова грозен, какъвто съм днес. Когато бях на двадесет години и минавах чисто облечен по улиците, хората даже казваха, че съм хубавец и много жени се обръщаха да ме гледат. Малко исках да зная за тях, тъй като не бях намерил тая, която търсех. Тогава живеех в Берлин. Трябва да знаете, че съм германец и син на един проповедник. Родителите ми ме възпитаваха добре и следвах в гимназията, защото баща ми беше решил да ме изучи. Но тъкмо когато предстояха зрелостните изпити, баща ми умря и всичките ми блестящи надежди бяха разбити. Майка ми получаваше малка пенсия, а освен мене имаше още шест деца. Разбира се, ако не исках да умра от глад, трябваше да се грижа за себе си. Потърсих място, което да отговаря на знанията ми, но не намерих. Най-после постъпих като писар при един адвокат, който се казваше Паненбергер.