— Но има и друг път, по който можете да постигнете целта си.
Алфред поръча шише вино, като ме остави да му разкрия плана си.
— Между вас и баща ви — обясних му — стои само младата жена. Мария е пречката, която разделя баща ви от вас, тъй като той има любовта на една млада жена. Мария сега го обожава. Ако отстраним нея, той пак ще ви вземе в къщата си. Разбира се, тогава завещанието, в което цялото наследство се пада на Мария, ще се обезсили.
— Всичко това е вярно — промълви замислено Алфред, — но има ли начин да отделим стареца от нея?
— Трябва да го убедиш, че съпругата му му изневерява.
Алфред се засмя.
— Мария е светица — въздъхна той, — тя страшно ме нагруби, когато веднъж исках да остави вратата на стаята си отворена. Още беше касиерка в магазина ни.
— Това само доказва — отговорих му аз, — че вие не бяхте този, когото диреше тя, и затова друг трябва да се опита да я прелъсти. Осигурете ми десет хиляди талера, които ще ми платите от наследството си в случай, че след шест месеца от днес нататък, старецът не живее вече със съпругата си.
— Съгласен съм! — извика Алфред.
Ние си подадохме ръце. Още същата вечер сключихме писмен договор и изпихме няколко шишета вино. Зарадвах се, че рано или късно ще спечеля десетина хиляди талера. Колкото и да бях млад тогава, все пак познавах хората. Известно ми беше, че ако сполуча да причиня болка на стария Бизеке в случай, че ме свари с Мария, той би умрял от мъка. Ако един младеж или млад мъж се види измамен от най-обичната си, той би полудял, обаче за кратко време всичко му минава. А човек, който е над петдесетгодишна възраст, не може да се противопоставя на подобно преживяване. Особено пък, ако в тази любов е намерил щастието на живота си. Тогава той намира успокоение в гроба.
Надявах се, че старият Бизеке не ще живее дълго, след като Мария му изневери. На другия ден се залових за работа. Започнах често да отивам с преписката по делото в къщата на стареца и тогава в присъствието на съпругата му дълго време говорех по него. Когато разговарях, аз се заглеждах често в очите на младата жена. На младини, както вече казах, бях доста красив и щом погледнех някоя жена в очите, веднага я пленявах. Същото стана и с Мария. Отидох няколко пъти в дома на месаря, когато знаех, че той не е вкъщи, за да опитам щастието си.
Младата жена ме извика в стаята си, за да разговаряме и аз се възползвах от случая. Освен това чувствах влечение към нея и с горещи целувки й признах, че я обичам. Докторе, заклевам се, че в този момент не лъжех. Да, аз заприличах на ловеца, който изкопал трап, за да хване лъв, а паднал сам в него.
След кратко време бях спечелил напълно сърцето на младата жена. Тя стана моя любовница и ние лъжехме съпруга й на всяка стъпка. Откровено казано, това, което вършех, беше безсрамно от моя страна, тъй като старият Бизеке ме приемаше за приятел. Отначало ме канеше всеки ден на обяд, но после започна да ме кани и на вечеря и никога не липсвах от трапезата му. Дори ми предложи хубаво подредена стая, в която-да живея безплатно. Приех това предложение и се преместих в къщата му. Това беше най-добро до за мен и Мария.
Изминаха около пет месеца, без старецът да забележи нещо. Разбира се, съседите говореха доста за мене и Мария. На мен ми беше все едно дали днес или утре Бизеке ще узнае. При това никога не помислих за десетте хиляди талера, които ми обеща Алфред. Горещата ми любов към Мария ме караше да забравя всичко. Планът ми беше съвсем друг. Исках да избягам с Мария и тя беше съгласна на това.
Лъжите, с които трябваше да мамим съпруга й, ни бяха омръзнали и Мария ме съветваше да избягаме в Америка и там с труд да печелим хляба си. Ако бях послушал съвета й, нещастието нямаше да се случи и може би целият ми живот щеше да бъде друг и по-добър.
Мъртвешката глава млъкна и запали цигара.
6.
— Аз разсъждавах по-трезво от Мария и не исках да тръгна с празни ръце към едно неопределено бъдеще. А и не беше лесно да се снабдим с доста голяма сума. Старият Бизеке носеше винаги ключовете от касата в джоба си и ние знаехме много добре, че в нея има няколко хиляди талера. Трябваше само да му откраднем ключовете. Когато открих плана си на Мария, тя най-напред се противопостави, но впоследствие се съгласи. Жената бе влюбена в мене до полуда и лесно можех да я накарам да извърши дори убийство. Избрахме един неделен ден, в който да извършим злодеянието си. През този ден всички калфи отсъстваха от къщата. Мария позволи на слугинята да посети майка си, която живееше в околностите на Берлин, и да се завърне в понеделник. Само тримата — Бизеке, Мария и аз, останахме вкъщи. Решихме да дадем на Бизеке някакво приспивателно средство. Беше време да действаме, тъй като през последните дни той беше станал много печален и съпругата му нощно време го бе чувала да плаче. Види се, някой негов приятел му бе отворил очите, относно делата ни и само чакаше удобен случай, за да ни свари на местопрестъплението. Но този ден той беше много доверчив към Мария и по-любезен към мене. Мислехме, че сме го излъгали, но при все това трябваше веднъж завинаги да доведем докрай замисления план. Бързият влак за Лондон през Холандия заминаваше в единадесет часа вечерта.