Старецът беше извадил Няколко бутилки вино от зимника и в един момент, без да ме забележи, аз изсипах съдържанието на малко шишенце в чашата му. Ако пиеше, планът ни щеше да се осъществи. Приспивателното средство трябваше да подейства веднага и той щеше да се събуди след три-четири часа.
Бизеке се обърна към съпругата си и я помоли да му донесе цигарите от съседната стая.
— А ти — обърна се той към мене, — бъди добър и извади от онзи шкаф едно шише коняк.
Аз станах, за да взема коняка. През това време Мария беше отишла за цигарите. Обръщайки се отново към масата, едва се сдържах да не извикам от радост, тъй като видях, че Бизеке изпи виното, в което бе изсипано приспивателното средство. След три-четири минути старецът започна да се олюлява и едва успя да сложи краката си върху канапето, след което се обтегна и вече лежеше като мъртъв.
Мария се върна в стаята. В радостта си се впуснах към нея и започнах да я целувам. При това стояхме близо до леглото на замаяния.
— Сега сме свободни — прошепнах й аз. — Утре ще се намираме в Лондон, а след няколко седмици в Ню Йорк. Боже мой, да извадим ключовете на касата от джоба му и тогава няма да ни липсват пари за път, а също така и скромен капитал, за да започнем работа в Америка.
— Боже мой — молеше се Мария, — бъди предпазлив да не се разбуди.
— Мария, какво говориш. Той не вижда, не чува и не усеща нищо!
Наведох се над него, бръкнах в джоба му, напипах ключовете и исках да ги изтегля, но внезапно две силни ръце ме хванаха за шията и ме стиснаха толкова силно, че помислих, че гръклянът ми е смазан. Не можах да издам никакъв звук и загубих съзнание.
Когато се свестих, забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани и лежах на пода, а Мария беше вързана на масата. Между двама ни стоеше Бизеке, смееше се и пушеше цигара.
Докторе, той се смееше. Никога през живота си не съм чувал подобен смях. Този смях промуши като стрела сърцето ми и ми прозвуча по-скоро като виене на кръвожаден вълк. Ах, струва ми се, че още чувам смеха на измамения съпруг, който се забавляваше от ужаса, който се изписваше ясно по лицето ми.
След това той захвърли цигарата, но все още мълчеше. Това мълчание беше по-страшно, отколкото ако беше ме наругал или проклел. Мария също съзнаваше това и ми извика плахо:
— Пази се, той ще те убие! Познавам това по изражението на лицето му.
Бизеке се засмя и се обърна към вързаната си съпруга:
— Моя красива жено, не се страхувай за живота на любовника си — каза той. — Ще ти го върна жив, но трябва да го направя по-красив, за да ти харесва повече.
В тия думи прозвуча страшна закана.
Докторе, в началото ви споменах, че Бизеке, който беше минал петдесетте, имаше херкулесова сила. Той се наведе, хвана ме име нарами като животно, което трябваше да заколи. Напразно се мъчех да се освободя от въжетата, с които ме бе вързал. Бяха много здрави.
— Гълъбице, чакай тук — извика старецът на Мария, — сега ще се върна и тогава ще вечеряме заедно.
Уверявам те, че вечерята ще ти бъде много вкусна.
Той напусна стаята, но не ми каза нищо.: Не знаех къде ще ме отнесе и какво ще прави с мен. Старецът засвири с уста нещо весело и започна да слиза по стълбите. Бизеке слизаше все но-надолу и с ужас забелязах, че отива в избата. Не се съмнявах, че старецът ще ме убие, а в цялата къща нямаше човек, на чиято помощ можех да се надявам. Той отвори една врата и влезе в подземна стая, в която се намираха разни машини и инструменти за правене на салами и суджуци. Огледах се като осъден на смърт, чийто погледа спира на всичко, каквото се намира наоколо. Стаята беше слабо осветена и в средата се намираше пън, на който имаше голям остър нож. Дали този нож беше приготвен за мен?
Бизеке ме хвърли на пода, сложи единия си крак върху гърдите ми и взе ножа. Чертите на лицето му бяха изкривени и той приличаше на луд.
— Подлец, попадна ли в ръцете ми! — извика той гневно. — Ти злоупотреби с гостоприемството ми, измами жена ми, изтръгна сърцето из гърдите ми и го стъпка с крак, макар и да знаеше, че тая улична жена бе щастието на моя живот. Известно ти беше, че в минутата, когато отне радостта на живота ми, ти си извършил убийство, че си ме умъртвил. Но станалото е станало и все трябва да понеса съдбата си. Подлецо! Знай, че втори път няма да измамиш съпругата на някой добродушен човек. Ще те обезобразя тъй, че от сега нататък всяка жена да чувства отвращение към тебе.