Сляпата заслиза уверено по стълбите. Йоланта беше стигнала вратата, която водеше към водния трап. Тя не предчувстваше опасността, в която се намираше. Наведе се, извади голям ключ и я отключи. В минутата, когато стъпи на първото стъпало, две силни ръце обгърнаха снагата й. Тя бе вдигната,и в следната минута се намираше при вратата на кулата. Едно тежко тяло лежеше върху нейното, а ръцете й бяха стиснати в железни клещи. Нещастното момиче не виждаше кой е нападателят й, но въпреки това го позна.
8.
Йоланта знаеше, че е попаднала в ръцете на оня злодей, за когото Драйфус й беше разказал, че целувал жени и ги убивал. Нещастното момиче дочу грозен смях.
— Красавице, сега си моя. Ще те прегърна и целувам, докато те удуша.
Отвратителните му устни се впиха така силно в нейните, че тя почувства как се задушава. Сляпата се помъчи да се отърве от прегръдките на убиеца и успя. Злодеят побесня от това, че една слаба жена му се противопоставя. Той разкъса дрехите на момичето и се опита с треперещи ръце да го притисне към лицето си. Вече не беше човек, а животно, което искаше да задоволи само страстта си. Йоланта разбра, че няколко минути я делят от момента, когато ще бъде обезчестена. Тя извика за помощ, но виковете й прозвучаха страшно в пустата, самотна кула.
; — Драйфус, капитан Драйфус, помощ… Боже всевишни, загубена съм. Намирам се в ръцете на убиеца от Париж!
— Йоланта, Боже мой, Йоланта — отговори отдалече капитанът, — убиват те, а аз не мога да те спася. Йоланта, Йоланта!
Сега сляпата нададе продължителен вик.
— Милост, Равелак, милост!
— Ах, ти ме познаваш? Тогава непременно ще умреш.
До капитан Драйфус, който от вълнение беше почти полудял, достигна глухо стенание. Навярно горе се бе случило нещо страшно.
Внезапно звънецът иззвъня. Пред вратата на кулата се дочуха гласове и в следващата минута екна вик:
— Отворете! Губернаторът иска да влезе.
Равелак скочи и се огледа смутен. Изглежда, не знаеше какво да прави. Злодеят погледна още веднъж красивото, сляпо момиче, което лежеше в краката му. После отиде до вратата и я отвори.
Губернаторът, придружен от няколко войници, влезе. Равелак се поклони и каза:
— Господин губернатор, тук всичко е наред. Пленниците се намират във водния гроб. Няма съмнение, че вие дойдохте да се уверите, че заповедите ви са били точно изпълнявани.
Грефин погледна хладнокръвно червенокосия изрод.
— Добре — каза той. — Сега ще узнаете и защо съм дошъл. Господине, как ви беше името. Злодеят трепна и остана смаян.
— Как се казвам ли? — продума той. — Господин губернаторе, вярвам, че сте забравили името ми. Аз се казвам… аз се казвам Жак и съм покорният ви слуга.
— Казахте ми, че името ви било Жак — викна Грефин ядосано. — Но в действителност се казвате съвсем другояче. Вие сте убиецът Равелак!
От гърдите на злодея се изтръгна страшен вик. Той трябваше да се опре на стената, за да не падне от вълнение.
— Вие сте злодеят, когото търсят отдавна — продължи Грефин. — В Париж сте били осъден на смърт, но в последната минута сте успели да избягате. Сега присъдата ви ще бъде изпълнена. Оковете го!
Равелак изведнъж скочи и се спусна с неописуема бързина към стълбите нагоре. Намерението му беше да стигне на платформата и да се хвърли в морето. Макар че и тук го очакваше смъртта, поне имаше някаква надежда с плуване да стигне брега. Той бягаше като луд по стълбите, стигна до вратата, която за негово щастие беше отворена. Простря ръце, но внезапно духна силен вятър и тя се затвори. Равелак удари главата си в желязната врата, извика силно и припадна. В следната минута войниците се хвърлиха върху него и го оковаха.