Закри с ръце лицето си и заплака горчиво. После протегна ръце, като млада невяста, която посреща жениха:
— Сбогом, Алфред Драйфус, обични мой! Ти си пленил сърцето ми и макар че никога не можах да ти принадлежа, все пак щях да бъда щастлива, ако можех да остана при тебе девствена и чиста. Но един изверг, когото адът е изпратил на земята ме обезчести…
Йоланта наведе глава, замисли се, след което запя тъжна песен.
— Стига, стига — извика тя внезапно. — Защо да сънувам щастието си, когато то е вече разрушено…
Тя падна на колене и започна да се моли. После бавно стана, вече съвсем спокойна. Качи се на оградата и седна върху нея.
— Чудно — прошепна тя, — струва ми се, че виждам света с всичките му прелести и небето с всички светещи по него звезди. Море! Защо не простреш пенливите си ръце към мен? Аз ида, да, ида. Сляпата Йоланта ще се сгоди за тебе, горд океан!
Прелестното момиче се хвърли и дрехите му се развяха като криле на ангел, а високите и пенливи вълни го погълнаха гостоприемно.
Сляпата Йоланта бе чиста както преди. Тя намери покой на морското дъно.
9.
Всички свещи във великолепната къща на нотариуса Натузиус бяха запалени, лакеите — облечени в празничните си униформи, а в големия салон беше сложена трапеза.
Натузиус и дъщеря му Лучия се разхождаха в приемната зала. Дъщерята беше облечена в бели копринени дрехи. В очите й светеше радостта на невяста, която се намира близо до щастието си. На другия ден щеше да се състои тържественото бракосъчетание. При това тя принадлежеше на мъжа, когото обичаше повече от живота си. Щеше да се нарича госпожа Пикар.
Натузиус беше поканил на тържеството малко, но отбрано общество. Гостите трябваше да пристигнат всяка минута, нотариусът беше още сам с дъщеря си. Той я прегърна нежно:
— Драга Лучия, ти си избрала храбър мъж и ще бъдеш щастлива. Полковник Пикар е с благороден характер, което е доказал с борбата си за възстановяване на честта на нещастния капитан Драйфус и за разобличаване на долните дела, извършени от майор Естерхази. Нали, Лучия, ти не се съмняваш, че полковник Пикар ще постигне целта си?
— Не, татко, не се съмнявам — Отговори младата невяста. — Каквото предприеме Пикар, винаги го свършва, но…
Лучия внезапно спря на половин дума и като въздъхна тежко, сложи ръка върху гърдите си.
— Дете мое, какво ти е? — загрижи се Натузиус. — Забелязвам, че някакъв страх се таи в душата ти. Кажи ми всичко, което те вълнува. Лучия, какво ти е?
— Татко — трепна гласът на момичето, — страхувам се за Пикар.
— За него ли се страхуваш?
— Да, татко, мисля, че го грози опасност.
— От къде, дете мое?
— Неприятелите му ще Хе опитат да го отстранят.
— За Естерхази ли говориш? Той не може да бъде опасен за Пикар. Не забравяй, че Пикар му е началник, а освен това годеникът ти е събрал доста доказателства против черния майор и ако пожелае, още днес може да го опропасти.
— Тогава по-добре да го стори днес, отколкото утре — промълви Лучия. — Змията е безопасна само тогава, когато е със смазана глава.
— Дете мое — опита се да успокои Натузиус развълнуваната си дъщеря, — не е ли по-добре Пикар да нанесе решителния удар на Естерхази след венчаването си?
Лучия поклати глава.
— От днес до утре има доста време, което ще бъде използвано от неговите неприятели.
Натузиус вдигна рамене и неволно изрече:
— Ти говориш винаги за противници, но Естерхази няма съмишленици и е сам!
— Лъжеш се, татко — възкликна Лучия. — Разкритията, които готви Пикар, не само ще опропастят граф Естерхази, но ще изобличат целия Генерален щаб, който при осъждането на Драйфус е постъпил лекомислено, а може би и умишлено.
— Какво следва от това?
— Това, че офицерите от Генералния щаб ще го преследват и предчувствам, че оръжието, с което ще го наранят смъртоносно, вече е насочено. Разбира се, това е само така казано — продължи момичето, — те няма да го убият от засада. Но има други, много по-опасни оръжия и, страхувам се, ще ги употребят против човека, когото обичам повече от живота си.
Лучия млъкна и избърса с кърпичката насълзените си очи. Нотариусът също се замисли. В душата му се надигна страшно предчувствие, но не искаше още да й го каже.