Нотариусът погали замислено дъщеря си. От очите на Лучия бликнаха сълзи.
— О, татко — каза тя, — понякога едно малко събитие става причина да се промени съдбата на човека.
Ако Зола не бе се срещнал с теб, той нямаше да действа по съдебен ред и би останал сиромах.
— Възможно е — кимна Натузиус, — но чрез това дело и аз станах известен и от всички страни заприиждаха клиенти.
— Доброто дело се отплаща — прошепна Лучия. Челото на нотариуса се набръчка.
— От което пък следва, че и всяко зло дело се връща — въздъхна тежко той.
Лучия не знаеше коя бе причината за лошото настроение на баща й. Тя и не допускаше, че преди да забогатее, Натузиус е бил толкова алчен за пари, че е вършил понякога измами и други нередни неща само и само да увеличи богатството си.
— Зола не ти ли беше благодарен? — попита Лучия, за да успокои баща си и да го отклони от тягостните мисли.
— Той има благороден характер и неблагодарността е изключена при него. Станахме добри приятели и останахме такива, докато се оженихме. Когато ти се роди, той сам ме помоли да ти стане кръстник. Но после — продължи някак отпаднало нотариусът — настъпи времето, когато нашите идеи започнаха да се различават. Писателят не можеше да прости на адвоката, че беше алчен за пари и затова когато се срещахме на улицата, се поздравявахме хладно.
— Но кръстникът винаги е бил добър към мен — каза Лучия. — Той никога не е забравял рождения ми ден и благодарение на него днес притежавам такава библиотека…
В близката стая се чу шум от стъпки.
— Пикар иде — скочи развълнувана Лучия. После се отправи към вратата да посрещне годеника си.
— Лучия, обична ми Лучия — спря се възхитен той, — скоро ще ми принадлежиш и тогава никога не ще се разделяме…
Те се прегърнаха и Пикар я целуна по челото. После се отправи към Натузиус и му стисна ръката.
— Нося ви приятна вест — осведоми ги той. — Почти съм сигурен, че утре по това време Естерхази ще бъде арестуван.
— Арестуван!? — извикаха Натузиус и дъщеря му едновременно.
Полковникът кимна утвърдително и се приближи до тях.
— Вие знаете — прошепна той на двамата, — че нещастният капитан Драйфус беше осъден благодарение на малка скъсана бележка, която намерили в кошчето за хартии на германското консулство и която, съединена отново, образуваше наименования на разни дела, които бяха откраднати от Генералния щаб. Попитаха тогава, дали тъй нареченото бордеро е написано от капитан Драйфус, т.е. дали е негов почеркът. Двама от тях потвърдиха, но двама отрекоха, а единият не се произнесе. Единият от двамата, които вярваха, че са познали почерка на Драйфус, беше Бертолон, който е доста виден човек. В тоя случай той постъпи безсъвестно и каза тъкмо това, което желаеха офицерите от Генералния щаб, понеже завиждаха на Драйфус за голямото му богатство! Но аз, който никога не съм вярвал във вината му, дадох бележката на дванадесет експерти и всеки от тях потвърди, че капитан Драйфус не е написал предателската бележка. Това можел да познае всеки неопитен човек, а почеркът от разписката е бил на Естерхази.
Натузиус и Лучия не можаха да продумат от радост.
— Нали веднага си съобщил този резултат където е нужно? — попита Лучия. — Защото страшно и ужасно би било, ако капитан Драйфус остане и минута повече на Дяволския остров.
— А още по-ужасно би било — каза Натузиус, — ако след това откритие подлецът Естерхази остане дори още час свободен.
— Сам реших — каза Пикар — да предприема вдругиден нужните мерки за всичко това, защото утре ни е сватбата.
— С кого си говорил?
— С военния министър, а освен това и с генералите Пелийо и Боадефр, които се намираха при него.
— А те решиха ли да арестуват Естерхази? — напрегна се Натузиус!
— Решението отложиха за тайната конференция, но ме похвалиха за старанията и ми казаха, че съм заслужил да бъда повишен в чин. С това присъдата на Естерхази е произнесена.
Лучия поклати глава с безпокойство:
— Бих искала всичко вече да е свършило. Да не си се изложил пред началниците си…
— Бъди спокойна — отговори Пикар. — Сигурен съм в работата си. Във Франция правдата все още съществува.
10.
В същата минута се отвори вратата на големия салон и гостите влязоха. По-късно се появи и Емил Зола. Той целуна Лучия по челото, стисна десницата на Пикар, който му бе представен от момичето. Пред Натузиус той се поклони хладно и отиде към другите гости.
— Малката ми Лучия, ти си направила добър избор — каза Зола на младата невяста, като погледна Пикар в очите, — защото всичко, каквото до днес съм чул за господин полковника, му прави само чест.