— Значи, остава ми да ви желая само добър път — изгледа го Пати дьо Клам гневно, обиден от гордия отговор на полковника. — Сбогом!
Той се поклони и излезе.
Щом Пикар остана сам, той прочете пак заповедта, закри с ръка очите си и остана няколко минути неподвижен. Най-после от гърдите му се изтръгнаха следните думи:
— Боже мой, как да съобщя това на Лучия! Тия подли твари, които за жалост трябва да нарека мои другари, ми нанесоха страшен удар. Не, те не го нанесоха на мене — викна той гневно и започна да се разхожда из стаята, а на истината, която искат да закопаят в дълбок гроб.
В същия момент някой извика силно откъм вратата:
— Дори гробът на истината да бъде дълбок, колкото морето и помощниците на Естерхази да го затрупват с канари, истината ще възкръсне и ще смаже със страшна сила всички, които се сдружават с лъжата. Бъдете убеден в това, Пикар, защото истината не може да се отстрани на този свят. Тя не може да се потъпче, защото законите на природата, моралът и целият земен живот са привързани към нея. Заклевам се, че е така.
Емил Зола беше този, който изрече тия думи като пророк. Той стоеше на прага на стаята, а зад него бяха Натузиус и Лучия, която се втурна към Пикар и се хвърли в обятията му.
— Какво се е случило? — попита тя тъжно. — Зная, предчувствам, че ви е сполетяло нещастие.
Пикар, без да продума, показа заповедта.
— Лучия моя, бъди силна — помоли той, — покажи, че си достойна за любовта на един войник, на един мъж, който прави това, в което е убеден. Нашата сватба няма да е утре и се страхувам, че никога няма да стане! Получих смъртната си присъда!
Лучия заплака.
— Смъртна присъда ли? — изговори тя съкрушено. Натузиус взе въпросната заповед от ръката на зетя си и я прочете.
— Но това е само обикновена заповед — каза той. — Назначен си като командир в Алжир. — Това прилича на отличие, на повишение.
Пикар се засмя горчиво.
— На отличие ли? — повтори той и лицето му пламна. — Ще ви кажа какво значение има това отличие. В Алжир, страната на кръвожадните бедуини, се изпращат ония офицери, от които искат да се отърват чрез смъртта. С пълно право може да се смята, че тия нещастници ще бъдат убити в кървавите сражения с арабите. Тогава всичко, каквото им остава, е гробът в пустинята. Такава ще бъде и моята участ.
Дълбока тишина настъпи в стаята. Само сърцераздирателното хълцане на Лучия се чуваше от време на време. Наруши я Пикар, който изрече високо:
— Да, ще загина в далечна Африка, това е положително. Но ако има възможност да ми се постави надгробен камък, напишете на него с едри букви:
| „Онзи, който защитава Драйфус, трябва да умре! Този, който почива тук, е защитавал капитан Драйфус. |
| Той бе французин и обичаше истината!“ |
— Позволете ми да ви прегърна! — завтече се към полковника Емил Зола, който не можа повече да скрие вълнението си. — Франция може да се гордее, че има такива мъже. Нека Бог да ви придружи в пустинята. В сърцето на тая неблагодарна република ще се вдигнат нови приятели и защитници на невинно осъдения капитан Драйфус. Какво казахте по-рано? Онзи, който защитава Драйфус, трябва да умре! Въпреки това, пак ще го защитавам. Скоро ще изпратя до председателя на републиката едно писмо, което ще разкрие съзаклятието против Драйфус и ще свали маската на граф Естерхази или както го наричат още черния майор. Той е най-висшият чиновник в страната и нека отговори на обвинението ми. Макар и да загина в тая борба, хората ще кажат: „Зола и Пикар бяха двама французи, които говореха истината, а другите лъжеха!“
Зола стисна още веднъж десниците на Пикар и Лучия, после излезе, за да скрие вълнението си. Натузиус се върна при гостите, за да ги успокои.
Лучия и Пикар останаха сами. Младото момиче падна на колене пред обичния си годеник и заплака:
— Вземи ме със себе си! Нека да споделям заедно с теб опасностите. Аз ще те придружа в пустинята и в смъртта.
Той я вдигна, целуна я, но отговорът му бе отрицателен:
— Драга ми Лучия, не смея да те взема със себе си. Войнишката дисциплина мито забранява, не смея, не може!
Пикар видя в очите на момичето безграничната любов, която изпитваше към него. Остана поразен от думите й, изречени твърдо и непреклонно:
— Ти не можеш да ме вземеш със себе си? Добре, ще остана тук. Но, заклевам ти се, че в случай на опасност постоянно ще бъда с тебе. Бъди уверен, че ще удържа клетвата си!