— Разкажи ми нещо за него — помоли заинтересовано Помпадура.
Казота изпи една чаша грог и след това започна:
— Преди двадесет години в Париж дойде един богат англичанин. Той научил толкова неща за парижките крадци, че преди да пристигне, отишъл при един лондонски шивач и си поръчал панталони с механизъм, който затварял тъй добре джобовете им, че никой не можел да му открадне парите. Панталоните имали три джоба — два отстрани и един отзад. Англичанинът бил налудничав и носел във всеки джоб по пет хиляди франка, които изхарчвал през нощта. Парижките крадци започнали да преследват лорда навсякъде. Те пиели с него, срещали го по улиците и се сблъсквали, за да се опитат през това време да отворят джобовете му, но всичко било напразно. Тия пък, които правели несполучливи опити, отивали в ареста, тъй като англичанинът бил много силен и никой от нещастниците, които попадали в ръцете му, не можел да се отърве.
Брат ми Гаспар се хванал на бас с един от приятелите си, че ще успее да изпразни всички джобове на англичанина. Приятелят му не искал да повярва, но той, смеейки се, започнал работа.
Преоблякъл се и преследвал няколко дни англичанина. При това наблюдавал внимателно кройката, плата и цвета на панталоните му, а също така узнал и къде ходел той всеки ден. Научил, че англичанинът ежедневно в три часа след обяд посещавал една прочута шансонетка, която живеела в голяма къща на улица „Мазарен“. При нея прекарвал няколко часа.
Осем дни бяха изминали от деня, в който брат ми се бе хванал на бас, когато англичанинът се изкачвал по стълбата, която водела към стаята на шансонетката. Той бил в лошо настроение, защото му се случило нещо неприятно. Един просяк го бил срещнал на улицата и му поискал милостиня, но лордът, тъй като нямал дребни пари в себе си, не му дал нищо. В отговор на това просякът го ударил с ръка по задника и изчезнал между хората. Преследването му било невъзможно и англичанинът седнал в един файтон, за да предприеме обикновената си разходка, която правел ежедневно и след която, тъкмо към три часа, отивал в дома на шансонетката. Когато се изкачвал по стълбата, го посрещнал един човек, който, минавайки край англичанина, спрял и казал:
— Господине, имам да ви съобщя нещо! Англичанинът го изгледал недоверчиво.
— Какво искате да ми съобщите? — попитал той на развален френски език.
— Панталоните ви са скъсани!
Онзи попипал с ръка посоченото място и усетил, че човекът има право. Изчервил се и започнал да хули Париж, че бил пълен с крадци:
— Сторил го е онзи просяк, който всъщност е бил крадец! — Млъкнал, на след малко продължил още по-сърдито. — Какво да сторя сега? Трябва да посетя една дама, която живее в тази къща. Ах, зная, това е дело на съперника ми, италианския граф Тости. Това римско куче иска да не се явя в уговореното време при дамата, понеже не мога да й се покажа така.
— Ако е само това — рекъл непознатият, който съобщил на лорда, че панталоните му са разпрани, — вярвам, че ще мога да ви помогна. Аз съм шивач и живея на горния етаж на тая къща.
— Но трябва да ги зашиете за не повече от десет минути — усъмнил се лордът.
— Не ще трае и минута.
— Добре. И ако държите на думата си, елате в хотела ми. Там ще ви заплатя сто франка.
Англичанинът се изкачил заедно с шивача по стълбите на четвъртия етаж. Там шивачът отворил вратата на една малка стая, отишъл до масата и помолил англичанина да съблече панталоните си. След това се заловил за работа.
Между другото Гаспар разказвал на лорда, че при шансонетката идвали разни посетители — едни влизали, други излизали.
Англичанинът се развълнувал страшно, ревността не му давала покой.
— Кой знае какво става сега там долу, а вие шиете толкова бавно тия пусти панталони. Обещахте, че ще ги приготвите за десет минути, а изминаха вече десет минути и двадесет секунди — извикал той гневно.
Шивачът откъснал конеца.
— Десет минути и тридесет секунди — отчел англичанинът нетърпеливо.
— Панталоните са готови — заявил шивачът.
Англичанинът обул бързо панталоните си и попипал джобовете, за да се увери, че трите му портфейла са в тях. Всичко било на място.
— Елате довечера в „Грандхотел“, там ще получите сто франка. Сега не мога да се бавя нито секунда повече.
Той наложил сивия си цилиндър и се спуснал по стълбите. Същата вечер Гаспар влезе в кръчмата ми, където го очакваха приятелите му, тъй като изтичал срокът на баса. В ръката си носеше пакет, увит в хартия. Сложи го пред нас на масата и като го отворихме, видяхме кафявите панталони на лорда. Във всеки джоб се намираха по пет хиляди франка. Гаспар не беше откраднал само парите на лорда, а и панталоните му. Той ни разправи как е постъпил и ние се смяхме много. Умният крадец бил приготвил всичко отрано и наел стая в същата къща, в която живеела шансонетката, и я обитавал няколко дни като беден шивач. Просякът, който ударил лорда по задника, бил самият Гаспар и при това успял да му разреже с нож панталоните. Накъсо казано — завърши Казота разказа си — втори крадец като него нямаше и между злодеите той си бе спечелил име, което бе заслужил напълно.