— Как го наричат? — попита Помпадура.
— „Човекът с хилядата пръста“. Макар че той има само десет, но те струват повече от хиляда.
— А сега упражнява ли занаята си?
— Не, защото го сполетя нещастие.
— Какво нещастие?
— Веднъж бил преследван от полицията и бил принуден да скочи от втория етаж на една къща. Гаспар мислел, че ще стигне долу със счупени кости, но нищо не му станало, той изчезнал пред очите на полицията и си дойде здрав вкъщи. На другия ден, когато пъхнал ръката си в джоба на една дама, за да извади портмонето й, паднал внезапно на земята и започнал да рита. Епилептични конвулсии го обзели. Скачайки от втория етаж, бе повредил нещо в мозъка си. От тогава рядко се захваща с професията си.
— През това време той е уредил дом, в който обучавал деца да крадат?
— Да, живее в една малка къща при вратата „Св. Дени“ и всеки го познава под името Гаспар Мурие. Това е фамилното му име — изпъчи се Казота гордо. — Пред света твърди, че училището му е за слабоумни деца, но всъщност неговите идиоти са най-хитрите момчета в Париж и съставляват апашката армия, която прави несигурни улиците на града. Те крадат като врани. Ах, бих желала и единственият син на Гаспар да не се откаже от това занятие. Брат ми е най-опасният злодей в Париж, а синът му на всяка цена иска да остане честен.
Казота прекъсна разказа си, като че ли съжалявайки, дето е подхванала тая тема.
— Къде е неговият син? — попита Помпадура. — Кажи ми нещо за него!
Казота поклати отрицателно глава.
— Махни се, не ме измъчвай повече — каза тя. — О, какви болки усещам, но тая жена няма милост към майка си. Остави ме в покой, говорих вече премного.
Помпадура знаеше вече всичко, каквото й беше нужно. Тя стана, подаде ръка на старата, канейки се да си тръгва.
— Пак ли ще ме оставиш? — изплака Казота. — Няма да ме видиш вече жива. Чакай малко, имам да ти кажа нещо!
— Бързай тогава, защото трябва да си вървя — подкани я безсърдечната й дъщеря.
— Исках да говоря с тебе относно погребението си — изрече замислено Казота. — Мисълта, че червеи ще изядат тялото ми, е грозна и непоносима.
— Да, това става с всички хора. Освен това ти си на шестдесет и седем години.
— И ти мислиш, че е време да умра! — прекъсна Казота дъщеря си. — Както виждаш, скоро ще изпълня желанието ти и тогава на теб ще остане всичко онова, което не мога да взема в гроба си: Но обещай ми едно нещо.
— Какво е то?
— Че ще ме облечеш в черните копринени дрехи, за да ме погребат с тях. В тях ме венчаха и ти знаеш, че обичах баща ти и не искам да се разделя с тях.
— Добре, обещавам ти!
— Ще се погрижа да узнаеш когато умра. Още ли играеш ролята на госпожа Буланси?
Помпадура наведе глава.
— Пази се — каза Казота тихо. — Любовникът ти скоро ще ти даде пътя и тогава ще бъдеш излъгана и нещастна.
— Лъжеш — извика Помпадура. — Естерхази ме обича.
— Това си въобразяват всички жени, които са хлътнали по някой мъж. Дадох ти съвет. Тази ни среща може би е последната. Сега си върви.
Помпадура се зарадва, че може най-после да излезе, спусна се към вратата и не чу думите на Казота:
— Мъчно ми е, че не мога да видя как ще се ядоса, когато приеме наследството. Ще й дам всичко, а черните копринени дрехи ще напълня с памук — нито една дреха още не е имала такъв скъпоценен пълнеж. У дъщеря ми няма и капка любов към мене, въпреки че съм била винаги добра към нея. Впрочем, какво ли иска да прави с Гаспар Мурие, това бих желала да узная. Може би ще сполуча да объркам сметките им, на нея и на черния майор, та да ме помнят! Старата Казота не е още умряла. Тя може да хапе!
После се замисли и сложи краката си до огнището, за да се стоплят.
Между това Помпадура, или както сега я наричаха госпожа Буланси, беше стигнала до ъгъла на улицата. Там я чакаше закрит файтон. Тя влезе в него и затвори бързо вратата след себе си. Госпожата не беше сама.
Тук се намираха черният майор и Андре, откраднатият син на капитан Драйфус, който се беше свил в един ъгъл. По червените му очи и бледото му лице личеше, че през последните двадесет и четири часа много е плакал. Черният майор беше хванал едната му ръка, навярно, за да не избяга, и щом влезе госпожа Буланси, двамата сложиха детето помежду си.