— Образувайте кръг — заповяда Алберт. — Подът, върху който ще играеш, не трябва да изстине.
В същия момент Бруно се приближи до леглото на Андре. Той се наведе и хвана детето, а останалите му другари образуваха кръг около тенекията с въглените. Малките злодеи бяха намислили да турят безпомощното дете върху въглените и да се наслаждават на страшните му мъки, като искаха същевременно да му попречат с телата си да избяга. Те обаче не успяха да изпълнят страшното си намерение. Мориц скочи от леглото си и удари Бруно в тила толкова силно, че той изпусна Андре.
— Подли кучета — извика Мориц, до когото стоеше и изплашеното бедно дете, третият от приятелите. — Не ви ли е срам да посягате върху едно шестгодишно дете? — Вие сте не само крадци, но и убийци.
В тази минута Бруно се спусна разгневен върху него и двамата се сборичкаха. Мориц събори Бруно, който падна сред тлеещите въглени, които се пръснаха по всички страни. Алберт стисна малкия Мориц за гърлото, а бедният просяк от „Нотр Дам“, който се именуваше Принел, се биеше с други двама. Внезапно едно от децата извика:
— Пожар, пожар! Леглото гори!
Един въглен беше подпалил сламеника на едно легло и пламъкът се издигаше към покрива. Силни писъци се разнесоха из къщата.
— Пожар! — извикаха децата и уплашени се спуснаха по стълбите надолу.
Стаята беше пълна с дим. Гаспар Мурие и съпругата му се зададоха откъм стълбата с големи кофи, пълни с вода. През това време и децата бяха вече се посвестили и започнаха да помагат. Пожарът скоро беше загасен.
Гаспар беше разгневен на малките злодеи, които щяха да подпалят покрива над главата му. Той взе камшика и започна да ги бие, без да гледа кого и къде удря. Децата се изпокриха в леглата си, но той вдигаше завивките и ги биеше без милост. Мориц и Принел се опитаха да запазят Андре с телата си, но въпреки това детето бе ударено по лицето, която веднага се поду. Безмилостният човек най-сетне се умори. Той псува и руга още няколко минути възпитаниците си, след което излезе. Те останаха сами в стаята, пълна с дим.
Дълго време след това се чуваха плачовете на нещастните деца. Постепенно всичко обаче утихна и само тежкото дишане на спещите нарушаваше нощната тишина.
Андре също беше заспал. Той беше сложил дясната си ръка върху гърдите на приятеля и защитника си Мориц, а лявата върху подутото си лице. Така спа възлюбеният син на капитан Драйфус и многострадалната Херманса през първата си нощ в училището за престъпници на господин Гаспар Мурие.
13.
Щом Херманса се почувства по-добре и беше вече в състояние да напусне леглото, тя се залови веднага с издирването на Андре. Разбира се, и Матийо помагаше в това. Нещастната майка състави плана, по който можеше да намери Андре. Тя смяташе, че в най-скоро време ще знае всичко, ако успее да контролира всяка стъпка на черния майор. Но това не беше толкова лесно. Невъзможно беше да се влезе по какъвто и да било предлог в къщата му. Естерхази бе хитър и затвори дома си за всеки чужденец. При това всички старания на Матийо да подкупи верния му слуга Баптис се оказаха безполезни. Но той бе доста остроумен.
— Кажи ми с кого ходиш и ще ти кажа, кой си — каза Матийо на снаха си. — Тая поговорка ще се потвърди сега. Черният майор ходи често в дома на някоя си госпожа Буланси. Както научих, тя била негова любовница и съратница. Да, още повече струва ми се, че тая госпожа Буланси, която живее във вилата си на Елисейските полета, е същата оная дама, която открадна детето. Драга ми Херманса, ти помниш, че ти разказвах за жената, която седнала първа в балона и измамила Андре да влезе в него. Тая жена тогава закрила лицето си с гъст син воал и Жоржина не могла да запомни добре чертите й. Но старият подофицер, който преживя страшното пътуване по въздуха, разправя следното: В един момент, когато жената повдигнала булото си, забелязал, че на лицето си имала голям белег. И както научих, госпожа Буланси също има подобен белег.
— В такъв случай, най-добре е да се обвини тая личност в кражба на детето, да се арестува и да се заведе при Мишонет, пред когото трябва да признае, че тогава именно тя е откраднала Андре.
Матийо се усмихна тъжно и поклати глава:
— Драга Херманса, ако беше възможно, отдавна вече да съм го сторил. Ти можеш да се увериш, че съм направил първите стъпки. Както знаеш, госпожа Ла Бриер е много добра към мен. Помолих я да ме заведе при съпруга си и тя го уреди веднага. Разказах на господин Ла Бриер всичко относно кражбата на детето и го помолих да заповяда да бъде арестувана госпожа Буланси. Но той не можа да удовлетвори молбата ми, тъй като не бил още уверен, че изчезването на Андре е следствие на злодеяние.