Херманса се учуди.
— А по какъв начин си обяснява той изчезването на Андре? — попита тя.
— Господин Ла Бриер е на мнение, че балонът се е отвързал случайно, на което пък противоречи прерязаното въже, но той се съмнява да не е случайна работа на някое дете, което е искало да опита ножчето си дали режи. После казваше, че Андре е паднал с оная личност от балона и се е удавил в реката, която тече край Белмари. Претърсих добре тая река, но не намерих нищо. Може би труповете са потънали или са останали на дъното.
Херманса сдържа сълзите, които вече бяха бликнали от очите й, и промълви:
— Андре не е умрял, моето сърце ми казва това! Аз ще го намеря. Но сега не трябва да се уповавам само на чувствата, а и на доказателствата. Ако детето се е удавило, щяла е да се удави и онази жена. Обаче тя е жива под името госпожа Буланси.
— Не можах да убедя господин Ла Бриер — сви рамене съкрушено Матийо, — че госпожа Буланси и грабителката на Андре е една и съща личност. Той каза, че един белег не значел много. В Париж имало стотици хора, които имали подобен белег на лицето си. Накъсо казано, той съжаляваше, че не може да издаде заповед за арестуването й и аз си отидох, без да свърша нищо.
— Тогава ще съберем по-силни доказателства — реши Херманса. — Ако наблюдаваме госпожа Буланси, ще узнаем и тайните на Естерхази. Трябва да намерим път, по който можем да се приближим незабелязано към любовницата на черния майор.
След няколко дни им се удаде удобен случай. Матийо и Херманса закусваха. След малко Матийо започна да чете вестник, в който случайно прочете и обявленията, което не правеше друг път. Внезапно той сложи пръста си на едно място от вестника и извика:
— Името ми да не е Матийо, ако това не е божие дело.
Херманса полюбопитства да узнае защо Матийо произнесе тези думи и го попита какво го е развълнувало толкова много.
— Само едно малко обявление — отговори Матийо, — но чуй съдържанието му и то веднага ще те наелектризира!
Жоржина прибра тихо чашите и паниците, след което Матийо прочете гласно:
| „Търси се камериерка, която може добре да фризира и е била вече на служба при почтена дама. Желаещите да постъпят на споменатото място нека се явят от четири до шест часа следобед при госпожа Буланси. «Шанз Елизе» № 46.“ |
Очите на Херманса блеснаха от радост и лицето й се изчерви, но тя веднага наведе глава и въздъхна.
— Ето какво измислих — каза тя, — но не може да се изпълни!
— Какво? — попита Матийо. Младата жена се усмихна тъжно.
— Представих си — отговори тя — какво ли ще стане, ако постъпя като камериерка при госпожа Буланси. Тогава бих имала възможност да узная всичко, което става в нейната къща, а може би ще попадна и по следите на нашия Андре. Но това е само една хубава мечта прибави Херманса, като въздъхна тежко. — За жалост черният майор ме познава много добре и не бих могла да се скрия нито за ден под тая маска. Така че трябва да се откажа от удобния случай да вляза в къщата на госпожа Буланси и да узная всичко. Кой друг освен мене би се решил да го направи!
— Аз! — извика един младежки глас. Беше Жоржина.
Матийо и Херманса погледнаха младото момиче.
— Да, аз ще го направя — продължи тя въодушевена, — аз ще постъпя като камериерка при госпожа Буланси и бъдете убедени, че ще си отварям очите. Нищо не ще остане в тайна! Аз ще бъда злия дух на госпожа Буланси.
Херманса скочи. Тя прегърна Жоржина и я целуна.
— И вие искате да сторите това за мен, за детето ми? — извика тя. — Не, не, не мога да приема тая жертва от вас? Защото може би вие сама не знаете какво искате да предприемете. Съзнавате ли, че тая работа е свързана с опасност за живота ви?
— Знам — отговори Жоржина спокойно и се усмихна.
— Черният майор, госпожа Буланси и всички други хора, които ще ви обкръжават в тази къща, са злодеи. От тях човек може да очаква всичко, даже и убийство!
Жоржина остана твърда в решението си.
— Госпожо — каза тя, — известно ми е на каква опасност излагам живота си. Зная, че заловеният шпионин не може да очаква милост! В същото положение ще изпадна и аз в къщата на госпожа Буланси. Ако ме познаят и научат каква е целта ми, Естерхази и госпожа Буланси ще направят всичко, за да ми попречат. Но никога не ще се откажа от намерението си. Ще постъпя така, както съм длъжна да постъпвам!
— Длъжна ли!?
Момичето кимна утвърдително с глава.
— Макар че не съм виновна за изчезването на Андре — изрече тя развълнувано, — в този ден той беше поверен на мен. От мене го откраднаха и аз ще го доведа при вас!