Момичето даде свидетелствата си на госпожа Буланси, като й каза, че се именува Антоанета Ламур и я убеди, че ще остане крайно доволна от работата й. Жоржина, за свое най-голямо удоволствие, узна, че както черният майор, така и любовницата му не я познаха. Черната коса толкова я беше променила, че дори и баща й да я срещнеше, не можеше да я познае.
— Вашите свидетелства са добри — отбеляза госпожа Буланси, след като разгледа документите. — Обаче аз искам камериерката ми да притежава три качества, които ще ви съобщя. Понякога съм неразположена и вие ще трябва да правите всичко, каквото ви заповядам, макар че заповедите ми ще ви се виждат чудни.
— Ще върша всичко, каквото ми заповядате!
— Добре. После — твърде често приемам гости в къщата си. Ще трябва да бъдете учтива с тях, но никога да не преминавате границата. Вие сте красива, те ще ви казват това, но отговорът ви винаги трябва да бъде кратък, а понякога и въобще да не отговаряте.
Като изговори това, госпожа Буланси хвърли бегъл поглед към Естерхази, който се усмихна. Жената с белега на лицето не искаше съперница.
Жоржина се изчерви.
— Госпожо — продума тя с наведени очи, — аз съм слугиня и зная какво трябва да върша.
— А сега идва най-главното! — изправи се госпожа Буланси. — Обичам да се веселя и в къщата ми често има веселия — играе се, пие се и тъй нататък. Има хора, които осъждат всичко това и макар да не ме е грижа за чуждото мнение, все пак не ми се иска да се разчува, и то от собствените ми слуги. Смятате ли, че ще можете да пазите тайна?
— Вашите тайни ще бъдат и мои и аз ще ги пазя!
— Добре тогава. Ще ви ангажирам. Ще получавате сто франка месечно, а ако съм доволна, ще ви повиша заплатата с още двадесет франка.
— Госпожо — възкликна Жоржина радостно. — Вие сте много добра към мене!
А тая радост не беше престорена, тъй като момичето беше постигнало целта си. Пратеницата на семейство Драйфус беше успяла да влезе в лагера на неприятелите.
Госпожа Буланси уговори новата си прислужничка да постъпи още същата вечер на служба. После момичето се поклони и излезе. При излизането си забеляза, че Естерхази го преследваше с лукавите си погледи, докато изчезна зад вратата. Като напусна вилата на „Шанз Елизе“, то не отиде направо в дома на Матийо Драйфус, а тръгна по други улици, понеже допускаше, че е възможно госпожа Буланси да е изпратила след нея шпионин, когото трябваше да излъже. Най-после седна в един файтон и заповяда на кочияша да я закара вкъщи.
Херманса прегърна Жоржина, когато узна резултата. Матийо също й честити, подаде й ръка и каза, че никога не ще забрави услугата, която му е сторила. Всички тържествуваха, тъй като през този ден бяха се придвижили към целта си. Те отдавна подозираха оная жена, в дома на която Естерхази чертаеше мрачните си планове. Сега се надяваха, че ще успеят да снемат маската на този подлец.
— Нека и сега Господ да ви благослови — каза Матийо. — В този момент в сърцето ми пак се породи надеждата и вярвам, че ще сполучим да докажем невинността на нещастния ми брат, който страда на Дяволския остров! Че ще успеем да го прегърнем отново.
— О, тогава — извика Херманса и сълзи бликнаха от очите й, — тогава животът пак ще има значение за мен.
Още същата вечер Жоржина пренесе куфара си в къщата на госпожа Буланси и зае новата си длъжност.
Сега тя стана Антоанета Ламур, камериерка при любовницата на Естерхази.
14.
Изминаха осем дни, откак Жоржина се намираше при новата си господарка и макар това време да бе кратко, за да може да спечели пълното доверие на госпожа Буланси. Обезобразената остана доволна от нея. Това, разбира се, не беше толкова лесно. Помпадура не беше излъгала, като каза на камериерката си, че понякога е неразположена. Това неразположение затрудняваше много задачата на Жоржина. Госпожа Буланси можеше да бъде добродушна, любезна, дори и искрена. В такива минути тя подаряваше разни скъпоценни украшения на някои от слугите. Но когато беше неразположена, тогава постъпваше с тях както руска княгиня постъпва с крепостните. Тя подобряваше отношенията си винаги чрез разни подаръци и така сърдитите слуги забравяха всичко. Разбира се, че при подозрителните работи, които вършеше Помпадура, трябваше да следи да няма нито един недоволен от слугите й. Тя беше дала доста голяма парична награда като зестра на предишната си камериерка, макар че й беше известно, че тя е говорила лоши неща за нейния живот.