Жоржина свикна скоро с новата си господарка. Тя успя да узнае, кои са причините за неразположението на госпожа Буланси. Ако граф Естерхази идваше от време на време и не й даваше повод за ревност, тя биваше весела, смееше се и оставаше благодарна от всичко, каквото правеха или казваха слугите й. Но щом той не идваше, тогава недоволствата и гневът й нямаха граници. Тя молеше майора на колене и се унижаваше безкрайно. Освен това Жоржина забеляза още много съмнителни неща в дома на госпожа Буланси. Тук играеха всяка вечер на комар. Обществото, което се събираше в салона на вилата около зелените маси, се състоеше от подозрителни лица — мъже и жени, които водеха съмнителен живот. Понякога тук биваше ограбвана с фалшива карта някоя богата дама, което дори и Жоржина забелязваше. Но това не бяха доказателствата, които търсеше и които можеше да използва пред съда, за да опропасти с тях госпожа Буланси. За Андре не бяха проговорили нито дума. Не бяха споменали и за пленника на Дяволския остров.
Жоржина стана нетърпелива и написа писмо до Матийо. Една вечер, обаче, се случи нещо интересно. В полунощ тя се прибираше от градината вкъщи. Беше придружила последните гости до вратата. Момичето държеше фенер в ръката си, с който осветяваше пътя. Току-що бе стигнала до вратата, когато внезапно изпищя и отскочи настрани. Зад дънера на един голям бряст, който се намираше близо до къщата, се появи одърпан и окъсан човек. Лицето му бе зачервено като божур от пиянство и обрасло с побеляла брада, прилична на четина. Непознатият се подпираше на дебел бастун.
След като се поокопити, Жоржина го попита:
— Какво търсите в тая градина? Не знаете ли, че тя е частно притежание.
Непознатият се изсмя. По очите му личеше, че беше сръбнал малко повечко.
— Частно притежание ли? — избъбри той. — Госпожице, не ще измине много и всичко ще бъде разделено. Проклет да съм, ако не вложа всичките си пари в голямата каса.
С тези думи той обърна мръсните джобове на панталоните си, от които не падна нито една пара.
— Махайте се или ще повикам слугите.
— Какво, искате да ме изпъдите? — продължи възмутено пияният. — Тогава ще видите какво ще каже господарката ви. Тя познава дядо Карус и го защитава.
Жоржина стана по-предпазлива, тя си припомни поговорката „Пияният говори истината!“ Дали този човек не може да й разкрие важни неща?
— Значи, вие познавате госпожа Буланси? — запита тя снизходително.
— Как да не я познавам? Когато беше малко дете, аз я люлеех на коленете си! Живеех в дома на родителите й.
— Къде живееха те? Пияният човек се засмя:
— Така се разпитват деца! Госпожице, много сте глупава, дядо Карус не говори никога повече, отколкото е нужно, макар и да е пил много ракия.
— Предполагам, че не сте дошли да ми разказвате тия глупости — сопна се Жоржина. — Казвайте какво искате или се махайте!
— Какво искам ли! Чуден въпрос. Не познавате ли по дрехите ми, че желая да направя посещение?
— Посещение ли! А кого искате да посетите?
— Госпожа Буланси.
— Сега, посред нощ?
— Нощ или ден, тя ще приеме дядо Карус.
— Госпожата ще ме вземе за луда, ако й съобщя за вашето посещение.
Тия думи развеселиха пияния.
— Вие сте привлекателно момиче — каза той, — трябва да ви целуна!
Той протегна ръце към нея, обаче тя стресната се дръпна настрана.
— Госпожице, виждам, че не ме харесвате — смееше се дядо Карус. — Ако бях по-млад, вярвам, че не бихте се противила толкова. Пия за здравето ви! — прибави той, като извади от джоба си шише ракия и го надигна. — Така, сега възстанових силите си. Моля, уведомете госпожа Буланси!
— Не мога да го сторя — отговори Жоржина окуражена, — а сега освободете пътя и ме пуснете да си отида вкъщи!
— Почакайте още малко, госпожице — спря я пияният. — Не искате да известите на госпожа Буланси. Тогава отворете очите и ушите си и ще видите как дядо Карус сам ще извести, за да го приемат!
Съмнителният човек пъхна двата си пръста в уста и свирна. След минута прозорецът на горния етаж се отвори и през него се подаде една жена. Щом я забеляза, Жоржина угаси фенера и се дръпна на по-тъмно място. Тя бе познала господарката си и искаше да види как ще отговори на тоя знак.
— Кой е там? — попита госпожа Буланси с несигурен глас, по който се познаваше, че беше крайно изненадана.
— Да, госпожо Буланси, аз съм тук — отговори пияният, като се помъчи да застане прав на краката си.
— Кой сте вие?
— Ето, тя не ме позна — огорчи се подозрителният човек. — Аз съм, дядо Карус.
— Не ви познавам — отговори любовницата на Естерхази — и ако веднага не излезете от градината ми, ще наредя да ви арестуват.