Беше се уплашила. Съдържанието на това писмо й разкриваше страшната опасност, в която се намираше не само тя, а и човекът, когото обичаше безгранично — граф Естерхази.
Равелак беше в Париж. Властите го бяха хванали и наскоро щяха да го убият. Това не безпокоеше толкова дъщерята на Казота, но тя се страхуваше от това, че този изверг не само очакваше помощ от нея и черния майор, но и настойчиво я искаше. Помпадура познаваше доста добре характера на Равелак и знаеше, че ще разгласи всичко, ако не му се помогне. Но как можеше да го освободи от затвора? Това не беше лесна работа. Нямаше съмнение, че този път щеше да бъде екзекутиран, тъй като съдиите обезателно ще вземат сериозни мерки да не избяга. Изглежда госпожа Буланси бе забравила, че освен нея в стаята се намираше още един човек. Тя наведе глава, като гледаше жално бележката.
В тоя момент дядо Карус стана от стола си и се приближи до нея.
— Не се безпокойте като кожар, на когото реката е отвлякла кожите — каза той. — Не ще бъде толкова трудно да извадим това куче от клетката. Ако желаете да предприемете нещо и се нуждаете от помощник, не забравяйте дядо Карус!
— Къде мога да ви намеря, в случай че ми потрябвате?
— В кръчмата „При веселия руснак“ в Латинския квартал — отговори пияният. — Ако не съм в кръчмата, ще ме намерите отзад в избата, която се намира до плевника. Освен това в квартала ме познава всяко дете.
Госпожа Буланси извади две жълтици от джоба си и ги даде на одърпания старец.
— Вие сте щедра — благодари и ги прибра. — Имате ли да съобщавате нещо на госпожа майка си?
— Не — бе отговорът.
— Тогава пуснете ме да си отида — разбърза се дядо Карус. — В кръчмата ме очакват, а освен това тия жълтици трябва да се превърнат в ракия.
— Чакайте малко — задържа го Помпадура, — ще отида в съседната стая да заключа това писмо в писалищната маса.
— Госпожо — каза дядо Карус, — не е хубаво, такива бележки трябва да се изгарят веднага след прочитането им.
— Щях да го унищожа, но трябва да го покажа и на едно друго лице. Освен това писалищната ми маса е сигурна.
— Най-сигурното за подобни неща е огънят — повтори дядо Карус. — Ако ли пък няма огън, трябва да се скъсат на много дребни парчета и да се изядат. Уверявам ви, че ако човек ги изяде и пие чаша ракия, става по-силен и здрав.
Госпожа Буланси не чу какво казва пияният. Държейки писмото в ръка, се отправи към съседната стая. Жоржина едва успя да се скрие от очите на господарката си зад един голям шкаф. Госпожа Буланси отиде до писалищната си маса, която имаше няколко чекмеджета, отключи едното от тях, постави писмото в него и пак го заключи.
— Трябва да го прочете утре Естерхази — прошепна тя на себе си, — след което ще го унищожа. Намираме се в голяма опасност и ще трябва да я отстраним навреме.
След малко тя излезе от стаята и отиде в спалнята си при дядо Карус. Взе свещта и двамата тръгнаха към изхода. Жоржина излезе от скривалището си. Тя беше много развълнувана. Беше чула разговора на госпожа Буланси с освободения престъпник и този разговор й се стори твърде важен. Ако Матийо Драйфус можеше да докаже, че Естерхази и любовницата му имат връзки с един опасен престъпник, който иска от тях да го освободят, за да не разкрие делата на двамата, щеше да бъде достатъчно, за да опропасти черния майор и да снеме мизерната му маска. Разбира се, такива неща трябва да бъдат ясно доказани, а най-добре чрез писмо, което да не дава възможност на майора и любовницата му да излъжат правосъдието. Подобно писмо съществуваше. Жоржина реши да се сдобие с него. Имаше само един начин — трябваше да го открадне. Кратко размишление, кратка борба със съвестта си и Жоржина реши да го направи, тъй като посредством него можеше да възстанови щастието на едно семейство и да предаде в съда двама опасни престъпници.
От съседната стая се чу шум от стъпки. Това беше госпожа Буланси, която се връщаше. Жоржина излезе от будоара и отиде в стаята си, която се намираше на горния етаж на вилата. Тя полегна облечена върху леглото си. При това нямаше намерение да спи, а да чака, докато заспи господарката й. Времето течеше бавно за нетърпеливата разузнавачка. Сребристата светлина на луната проникваше през прозореца и осветяваше стаята. Госпожа Буланси лежеше съблечена в коприненото легло и момичето скоро чу дълбокото дишане на спящата. От тая страна не го застрашаваше никаква опасност. Вече трябваше да се действа.
Жоржина беше толкова развълнувана, че усещаше биенето на сърцето си. Тя стана от леглото, събу обувките си и остана по чорапи. После отвори тайното отделение на куфара, взе камата, която скри в пазвата си, извади и връзката с ключове, запали малкия фенер. Беше готова.