Пратеницата на Матийо Драйфус слезе тихо по стълбата, все така тихо провери в будоара дали спи господарката й, после се озова до писалищната маса. Извади ключовете и разгледа внимателно бравата на чекмеджето, което искаше да отключи. Избра малък ключ, който й се стори, че ще прилегне, но се излъга. Опита друг. Третият изщрака и тя разбра, че е успяла. С лявата ръка изтегли чекмеджето, а с дясната бръкна в него, за да извади писмото, от което се нуждаеше. В тази минута, обаче, се случи нещо страшно.
В момента, когато Жоржина докосна въпросното писмо, отстрани на чекмеджето се появиха две железни скоби, които стиснаха силно ръката й. Същевременно в спалнята на госпожа Буланси задрънка звънец. Момичето с ужас видя, че се намира в неочаквана опасност. Тя се помъчи да откачи железните скоби, но не успя. Електрическият звънец продължаваше да звъни. Жоржина чу, че госпожа Буланси стана от леглото си. Неволно посегна към камата. Дали господарката ще я убие за тая нейна дързост? На момичето не остана време да размишлява. Помпадура влезе в стаята. Тя не беше дори се облякла както следва и държеше в едната си ръка запалена свещ, а в другата малък револвер. Щом съгледа момичето, застина смаяна на мястото си.
— Значи, вие сте — продума тя, — вие ли искате да ме ограбите? Ах, и то писмата ми. Моите писма!
В същия момент Помпадура разбра какво искаше да открадне Жоржина от чекмеджето й. Тя отиде до него, извади писмото от Равелак и го изгори, а пепелта изхвърли през отворения прозорец. Доказателството за отношенията на Естерхази и любовницата му с един опасен злодей бе унищожено.
— Шпионке! — извика любовницата на черния майор гневно на момичето. — Колко съм била глупава, че те приех в къщата си! Как не те познах още от първия поглед! Ти ме измами с послушността си, но сега зная всичко. Ти си подкупена, изпратена от Матийо Драйфус или полковник Пикар. Признай, признай, съветвам те да го сториш или с този револвер ей сега ще те застрелям. Ще те убия, шпионке!
Тя опря револвера до гърдите на момичето, а с другата си ръка хвана свободната му ръка.
— Госпожо, убийте ме — отговори твърдо, — не се страхувам от смъртта и ако ме убиете, ще прибавите към многото си злодейства още едно.
— И имаш още смелостта да говориш с мен така? — извика Помпадура. — Няма да те убия, но ще те изоблича като крадла.
— Госпожо, вие ще се каете, ако се одързостите да сторите това, тъй като пред съда ще разправя коя сте и какво се върши в къщата ви.
— Не се страхувам от тебе — отговори Помпадура.
— Другите ми слуги ще говорят против теб, а ние имаме доста силно влияние, за да не допуснем да говориш.
— Боже мой — извика Жоржина през плач, — никога ли не ще допуснеш да победи истината? Постоянно ли ще се погазва правдата, а подлостта и лъжата ще тържествуват?
В това време госпожа Буланси бе отишла до прозореца и гледаше замислено през него. След малко тя се обърна пак към момичето.
— Ще ти предложа нещо — каза тя грубо. — Кажи ми имената на тия, които са те подкупили да постъпиш като шпионка в къщата ми.
— Никой не ме е подкупил!
— Антоанета Ламур, или както ти е там името, откажи се от тия, които са те подкупили, и ела на моя страна, ще ти плащам хиляда франка месечно, ако ми донасяш от неприятелите ми ония известия, които искам.
— Госпожо, тогава трябва да бъда толкова подла, колкото сте и вие — отсече Жоржина, без да се страхува.
— Добре, ти сама пожела това. Ще те сполети отмъщението ми!
Стопанката на дома натисна копчето на електрическия звънец и повика останалите слуги. Двама души, кочияшът, една слугиня и готвачката влязоха в стаята. Те не можеха да си обяснят за какво бяха повикани.
Госпожа Буланси посочи към Жоржина и каза:
— Вижте! Ето камериерката, която винаги е била надменна спрямо вас! Виждате ли я? Тя е крадец и се е хванала в примката ми. Заплюйте я. Тя не само ме ограби, а е искала да наклевети и вас.
Това подло подстрекателство постигна целта си. Готвачката се спусна към Жоржина и я удари силно по лицето с вика:
— Ще те науча аз тебе да обвиняваш и клеветиш невинни хора!
— Идете и известете всичко на полицията, нека я арестуват — нареди госпожа Буланси на кочияша, който тутакси тръгна и скоро се върна с един стражар.
Госпожа Буланси беше доста хитра и остави момичето в същото положение, в което го намери. Железните скоби стискаха още ръката на Жоржина. Тя усети, че силите й започват да я напускат и се облегна на писалищната маса.