— Господине, арестувайте това лице — каза госпожа Буланси. — Бъдете уверен, че вината й е доказана!
Стражарят хвърли внимателен поглед върху капана за крадци и кимна утвърдително с глава.
— Как ви е името? — попита той Жоржина.
— Антоанета Ламур! — отговори тя със слаб глас.
— Антоанета Ламур, арестувам ви в името на закона. Признайте, че сте искала да ограбите господарката си!
— Няма какво да призная.
— Каква дързост! — измърмори госпожа Буланси.
— Госпожо — успокои я стражарят, — бъдете уверена, че ще я накараме да говори! Сега ще претърся джобовете й.
Жоржина трепна.
— Господине — замоли се тя, — избавете ме от този срам.
Но нищо не помогна. Тя трябваше да допусне чужд човек да претърси джобовете на дрехите й. Стражарят тържествено извади ключовете от джоба й.
— На масата има фенер — извика кочияшът. Стражарят прибра и него.
— Това момиче не краде за първи път — каза той, — това са разбойнически инструменти.
След това той опипа гърдите на момичето, което беше пламнало от срам.
— О, какво е това? — сепна се той. — Струва ми се, че тук има скрито оръжие. Разкопчайте дрехите си!
А когато Жоржина не изпълни заповедта, стражарят й разкопча дрехата и извади скритата кама.
— Кама! — възнегодува той. — Изглежда, се е готвела да убие този, който я залови при кражбата!
— Разбира се, тя е искала да ме убие — потвърди и госпожа Буланси.
— Ще опиша всичко в рапорта си — заяви стражарят, — но, моля ви, освободете механизма на капана, за да отведа момичето.
Госпожа Буланси изпълни искането му, той хвана момичето за ръка и го изведе през градината на улицата. Жоржина вървеше до него, без да повдигне поглед, като същевременно мислеше за Леон Бернард. Ах, ако той научи, че е арестувана като крадла, тогава и последната му искра любов и уважение към нея ще изчезнат от сърцето му.
Стражарят внезапно спря. Той сложи ръка върху рамото на момичето и каза:
— Момиче, съжалявам те. Искам да говоря с тебе и ако си разумна, ще се съгласиш. Това ще бъде по-добре за тебе.
Учтивостта, която показа човекът към нея, й се струваше много по-отегчителна и страшна, отколкото предишните му груби обноски.
— Аз съм ерген, жилището ми не е далече оттук и вкъщи има хубаво вино. Искам да си поговорим малко. Ако дойдеш с мене, ще те освободя и ще кажа в рапорта си, че две непознати лица ме нападнаха и те освободиха. Ела, ние ще измамим тая госпожа Буланси.
Подлецът искаше да прегърне Жоржина, но тя го отблъсна.
— Направете това, което сте длъжен да сторите — каза тя. — Или искате да викам за помощ?
Лицето на стражаря се промени веднага.
— Напред — заповяда и я блъсна. — Ще ти покажа, как се отнасяме с крадците.
Той я заведе в близкия полицейски участък, където, без да я разпитват, а само въз основа на показанията му, я затвориха в килия, в която се намираха и няколко други жени, хванати през нощта по улиците на Париж. По изражението на лицата им можеше да се съди с какво се занимават. Жоржина остана ужасена от тях, когато започнаха да й се подиграват.
Петте жени, между които се намираше и една висока блондинка, облечена в копринена рокля и хубаво палто, започнаха да й задават разни въпроси. При това в съседство до тях се чуваха викове на няколко мъже, които също бяха арестувани. Само една тънка дъсчена стена ги разделяше от жените.
— Слушайте как викат тия мъже — каза русата жена. — По-добре щеше да бъде, ако дойдат при нас, за да прекараме по-весело времето. Кога ли ще съмне, за да дойде персоналът и да ни прибере в женския затвор.
— Да, там е по-добре — отговори една ниска дебела жена, червените коси на която бяха отрязани и по облеклото й можеше да се съди, че е работничка. — Утре ще е единадесетият път, за който посещавам затвора.
— Защо са те затворили? — попита жената, облечена в копринена рокля и хубаво палто.
— Защо ли? Това сама не зная. Хванаха ме с един в „Грандхотел“. А ти защо си тук?
Блондинката промени изражението на лицето си.
— Придружавах един господин до квартирата му — отговори тя. — И когато подлецът ми даде само един франк и петдесет сантима, започнах да троша стъклата на прозорците му. Ще ме затворят за четиринадесет дни!
След това тя седна близо до Жоржина.
— А ти какво си сторила — попита тя момичето. Жоржина не отговори нищо, а само закри с ръце лицето си.
— Ах, ти не си от закоравелите — каза облечената в копринена рокля. — Струва ми се, че за пръв път си тук. Слушайте, мълчете там, помежду ни има момиче, което може би ще развалите чрез песните и вулгарните си разговори — извика тя на мъжете, които тропаха по дъсчената стена.