Докато лежеше в обятията на черния майор, бедният Аладар Форкаш свиреше на сцената любовни мелодии и разпали сърцата на влюбените още повече чрез музиката си.
— Искаш ли да ми принадлежиш? — попита граф Естерхази шепнешком красивата циганка. — Мелиора, искаш ли да бъдеш моя?
Тя трепна и го изгледа с пламтящ поглед.
— Сериозно ли говориш? — каза циганката. — Обичаш ли ме?
— Обичам те до полуда!
— Искаш ли да ме направиш своя съпруга? Естерхази, който винаги се заклеваше и обещаваше всичко, отговори:
— Да, Мелиора, ти ще бъдеш моя съпруга! Ще изпълня всичките ти желания, а ако успея да имам княжеската корона на княз Стефан Дубиски, тогава ще стоя на колене пред тебе!
— Ще я получиш — закле се Мелиора с блестящи очи.
В тая минута тя се стори на Естерхази още по-красива, отколкото беше всъщност.
— Ах, ако веднага би се съгласила да дойдеш с мене — каза той. — Трябва още сега да напуснеш този циганин, който се одързостява да мисли, че има право да те притежава!
— Не, не — отвърна Мелиора, — трябва да бъдем предпазливи, за да не може Аладар Форкаш да попадне по следите ми.
— А какво може да ти направи Ти не си негова съпруга!
— Според законите на циганите, аз съм венчана за него. В една ясна нощ служителят на великия дух ни съедини.
— Но това не е законно съединение — засмя се черният майор. — Това венчаване няма да се признае от никоя държава в света.
Но Мелиора поклати енергично глава.
— Циганинът пита ли за закон? — отговори тя. — Пред очите на събратята ни, аз съм станала жена на Аладар Форкаш и ако му изневеря, той има право да ме убие. И след като стори това, ще избяга в Унгария, където всеки циганин ще го защитава, макар и да рискува живота си.
— Мелиора, той няма да те открие — увери я Естерхази, — ще скрия съкровището си на сигурно място.
— Затова трябва да бъдем умни — отговори циганката. — Слушай, имам добър план. Утре вечер за последен път ще играя в този театър. Когато свърша, Аладар Форкаш повторно ще се яви на сцената, защото трябва според програмата да свири два пъти. Докато той свири, аз ще се облека в мъжки дрехи и ще избягам. Ти ще ме очакваш с файтон и ще ме откараш у дома си.
.— У дома ми ли? Там Аладар ще те потърси най-напред.
— Напротив, той няма да допусне дори, че ще имам смелостта да вляза в жилището ти.
Изглежда, че Естерхази не беше съгласен с това предложение. Той си помисли за отмъщението, което ще го сполети от страна на госпожа Буланси, щом узнае, че в жилището му се намира друга жена.
— Не може — каза той след кратка пауза. — Ти знаеш, че съм офицер и началството ми може да се разсърди, ако узнае, че крия в дома си жена.
— Това никой не ще узнае — опита се да го увери циганката. — Ще се облека в мъжки дрехи и ако те попита някой, ще кажеш, че съм ти слуга.
— Този план е превъзходен — каза черният майор. — Да, обична ми Мелиора, така ще останем скрити. За да не дадем никому повод за съмнение, ще изпратя слугата си Баптис някъде далече, или направо ще го изпъдя.
Като награда за това решение Мелиора го целуна.
— Но сега си иди — помоли тя любовника си. — Аладар Форкаш свири вече последната си мелодия. Той ей сега ще дойде, защото е разбрал, че те приемам тук.
— Тогава утре ще ти изпратя едно писмо — прошепна черният майор, — в което ще ти известя къде ще те чакам с файтон и дали ще можем да отидем в моето жилище, без да срещнем опасност. Сега прощавай, остави ме да те прегърна още веднъж.
Той прегърна красивата циганка, после излезе през малката врата, която го изведе на улицата. Черният майор беше излязъл тъкмо навреме, защото Аладар след миг влезе в стаята на Мелиора. Огледа се мрачно, но не можа да открие нищо, което да потвърди съмненията му.
Мелиора беше доста хитра и през последните два дни направи всичко, за да разпръсне съмненията му с милувки. Изражението на лицето му и този път се измени под влияние на горещите й целувки и той отново й се довери.
Когато Естерхази влезе в жилището си, той завари слугата Баптис в стаята си да спи.
— Защо спиш, когато отсъствам? — развика се Естерхази.
Баптис, който не беше свикнал да бъде тормозен от господаря си, остана смаян.