Така минаха четиридесет секунди. При първото слизане Мелиора не оставаше по-дълго време във водата. Втората част от номера й траеше петдесет секунди, когато слизаше за трети път на дъното на басейна, тя оставаше цяла минута в него. Беше станало време да изплува на повърхността. Мелиора остави змиите и натисна копчето. Втурна се към повърхността, но с главата си срещна мрежата и веднага потъна пак. Обзе я страх. Вероятно не бе натиснала добре копчето или не действаше добре механизмът? Защо не се вдигаше мрежата? Тя натисна още веднъж копчето. Но в момент, когато искаше да излезе повторно, отново срещна телената мрежа и потъна пак.
В този момент я обзе страшна мисъл. Тя съгледа Аладар, който стоеше със скръстени ръце до басейна и с демонски поглед наблюдаваше всяко нейно движение.
— Той е прерязал жицата и иска да ме убие. Може би е узнал всичко! — помисли си Мелиора.
Тя почувства, че силите я напускат и започва да губи съзнание. Впусна се още веднъж към повърхността на басейна, хвана телената мрежа и се помъчи да я скъса, но не успя. Главата й увисна и тя потъна на дъното. Публиката нямаше представа за страшната трагедия и продължаваше да ръкопляска. От многобройните посетители само Естерхази знаеше в какво се състоеше работата. Тъй като вече десетина пъти бе видял представленията на Мелиора, той знаеше, че това не влиза в нито един номер от програмата й. Той също така беше проверил по часовника си, колко време стои под водата.
Една минута и двадесет секунди вече бяха минали. През това време черният майор имаше възможност да наблюдава мрачното и озлобено лице на Аладар, което му разкриваше страшните му намерения. Ако искаше да осуети убийството, не трябваше да се бави нито секунда.
Граф Естерхази скочи от стола и извика със силен глас.
Извади револвера от джоба си, прицели се и гръмна три пъти. Куршумите разбиха предната стъклена стена на басейна, водата започна да тече и музикантите, които се намираха на сцената, избягаха настрана.
Водата се разля по цялата сцена и потече в залата, където се намираха посетителите.
Страшна паника обзе публиката и всички избягаха в коридорите. Няколко решителни мъже, между които пръв беше Естерхази, се втурнаха към сцената. Артистите изскочиха иззад кулисите и убиха змиите и малките крокодили, които бяха плъзнали от страшния басейн.
Естерхази се грижеше само за Мелиора. Тя беше простряна на дъното на басейна, но беше още жива. Черният майор я вдигна и я отнесе в гримьорната й. Там я настани под надзора на прислужничките.
— Господин графе, вие спасихте красивата артистка — му каза директорът на театъра, който пристигна развълнуван на сцената, — защото констатирах, че телта на механизма е прерязана!
— Знаех — отговори Естерхази, след което прибави с повишен тон. — Нека арестуват циганина цигулар, мнимият съпруг на Мелиора. Аз мога да докажа, че той е искал да я убие.
Един полицейски пристав, който присъстваше по служба в театъра, заповяда на стражарите да претърсят къщата на циганина и да го заловят. Всичко обаче беше безполезно.
Аладар Форкаш беше изчезнал.
18.
Една от най-оживените улици в град Ню Йорк е улица „Бовери“, която пресича целия долен край на града. На тая улица се намират малко жилища. Построените там здания служат най-вече за търговия, циркове, кръчми и други заведения с лошо име.
Няма чужденец, пристигнал в Ню Йорк, който да не е прекарал поне една нощ на тая улица. На нея, така да се каже, цяла година има панаир. Пред театрите са залепени големи реклами, които обикновено изобразяват убийства и други страшни картини от пиесите, които се играят. Вратите на кръчмите са винаги отворени и от тях се втурват навън алкохолни и тютюневи аромати. В тия кръчми се срещат хора от цял свят.
Морякът, който след дълго пътуване е пристигнал в Ню Йорк, бърза да отиде на улица „Бовери“, за да по-гуляе и изхарчи парите, които цяла година е пестил с честен труд. Услужливата келнерка гледа да му измъкне повечко. За всяка милувка и сладка дума той трябва да плати с няколко бутилки вино. Комарджиите го изиграват и избухва караница, а съдията осъжда бедния моряк на няколко седмици затвор като награда за неприличното му държание.
Улица „Бовери“ е пълна с престъпни елементи. Между многобройните посетители, които денем се движат по нея, има и престъпници, които упражняват занаята си тук. Крадци, убийци и всякакви други злодеи намират тук жертвите си. Но „Бовари“ е обитаема и от много бедни хора, които нощно време биват откарвани в „Дома за спане“, където за десет цента могат да прекарат нощта. Един голям сламеник образува там леглото за нещастните и те трябва да дишат вмирисания въздух на голямата зала. За петнадесет цента може да се спи с четирима другари в отделна стая, а за двадесет и пет — сам и то на добър креват.