Мнозина млади преселници, които са стигнали до един от тия домове, са се смесвали с лошото общество и са ставали престъпници. Но трябва да признаем, че и мнозина от тях, които днес са милионери и са постигнали това благодарение на своя честен труд и постоянство, най-напред обикновено са спали в една от тия къщи.
Всеки човек сам е творец на щастието или нещастието си. Твърдата воля никога не може да бъде победена от изкушението.
Сега ще заведем почитаемите ни читатели в един „Дом за спане“, за да се запознаят с мизерията, злодеянията и изкушенията, които се срещат на всяка крачка.
Един млад човек, уморен и изтощен, се отправи привечер към улица „Бовери“. Под мишницата си той носеше шапка и няколко книги. Нямаше съмнение, че този мъж беше пътуващ книжар, но не дотам опитен, за да може чрез интелигентността си да убеди публиката, че не само тялото, а и разумът изисква храна. Той или не разбираше от книжарство, или пък щастието му не беше се усмихнало. По външния му вид личеше, че трябва да се бори с глада и мизерията. По болезненото и бледо изражение на лицето можеше да се направи заключение, че се храни лошо. Облеклото на младежа беше старо, мръсно, туктам закърпено от неопитна ръка. Подметките му бяха скъсани. С една дума, този младеж правеше впечатление на човек, който е дошъл в Америка и вместо да намери щастие, е срещнал нищетата.
Този нещастник ни е познат. Това е Арман Боне, с когото се запознахме в Париж, в дома на госпожа Небел. Тогава той работеше като книговодител във фирмата „Прокосон“. Да, това беше Арман Боне, който успя да спечели любовта на Марион и когото истинският му баща Натузиус го направи богат човек, като му подари четиридесет хиляди франка, които черния майор му отне на комар в дома на госпожа Буланси. След това на нещастника не остана нищо друго, освен да избяга в Америка и да понесе там срама си.
Арман бе дошъл тук с намерение да поправи грешката, която е сторил. Той искаше да работи от сутрин до вечер. С това единствено намерение мнозина отиват в Америка, но скоро остават излъгани. Както едно растение не хваща корен, когато се пренесе от едно място на друго, така и преселникът най-напред трябва да научи езика и обичаите на американците и после да обмисля пътищата, чрез които да успее в работата си.
Арман не говореше английски, нито пък разбираше от американска търговия, а за физическа работа бе слаб и не намери никъде работа. Парите, с които беше пристигнал тук, бяха изхарчени за два месеца, след което го обзе нуждата.
Най-после Арман беше сполучил да се сдобие с книги от един богат книжар, който го беше натоварил да събира абонати. Няколко негови приятели бяха сполучили в тази работа, а нему не вървеше. Ако работеше цял ден, едва успяваше да спечели толкова, че да може да се нахрани и да плати десет цента за пренощуване. Всеки ден преди още да си е купил нещо за ядене, той отделяше настрана по няколко цента. В началото, когато беше останал без подслон, той се разхождаше и лягаше на някоя пейка в парка, но там го пъдеха американските полицаи. Ужас го обземаше, когато си спомняше за тия нощи. Затова предпочиташе да легне между разноезичните възмръсни елементи, които нощуваха в „Дома за спане“, макар че му внушаваха отвращение. Там поне беше защитен от студа и нямаше да се страхува, че може да бъде арестуван. Разбира се, той и тук не прекарваше нощта много добре. Обществото, което се събираше, се състоеше от пропаднали човешки същества, от които трябваше да се пази. Те не съжаляваха дори и най-бедния и ограбваха последната му пара, докато спеше. В голямата стая често избухваше и караница, която обикновено свършваше с убийство. В такива моменти се явяваше полицията, издирваше виновниците и ги арестуваше.
Бедният Арман караше мизерен живот, който му беше станал вече твърде досаден. Живееше само заради Марион. Крепеше го надеждата, че ще може да я види още веднъж през живота си. Само тази мисъл го въздържаше да посегне на живота си.
Беше привечер на един съботен ден, а му оставаха само десет цента и с тях трябваше да се прехрани до понеделник сутринта. Гладният стомах не признава празници. Само богатите се наслаждават на истинска неделна почивка. За бедните неделята е само една мъка. Тя ги принуждава да се скитат немили-недраги но улиците или да размишляват на гладен стомах върху днешния несправедлив обществен строй, който ги кара да станат социалисти, комунисти, а най-после и анархисти. Та кой от сиромасите няма да прибегне към такава крайност, когато вижда, че е онеправдан, изоставен и презрян, когато се увери, че за него няма надежда нито на земята, нито на небето, когато вижда неизказания разкош в живота на богатите и види, че техните кучета се хранят по-добре, отколкото той, жената и децата му. Злото, мизерията и нещастията са плод само на неправилния, зле уреден обществен строй.