Арман Боне поклати отрицателно глава.
— Не, приятелю — отговори той, — макар и да съм изпаднал толкова, че трябва да нощувам в тоя дом, аз не съм стигнал още дотам, че да приемам милостиня.
— Не искам да ви оскърбя — отговори старият Джо и сложи парите в джоба си.
Когато Арман се изтегна на леглото, очите на стареца блеснаха. Той изгледа внимателно младежа, поглади брадата си, позамисли се и попита:
— Вие във Франция ли сте се родил? Арман се поизправи.
— Да, роден и възпитан съм в Париж.
В тая минута другият съсед на Арман се обърна като в сън, но всъщност наблюдаваше през полузатворените си очи нещастния книжар.
Този човек също беше млад, но добре облечен.
— Наистина ли сте живял в Париж? — продължи старецът шепнешком разговора си. — Навярно там сте се събирали с други младежи. Искам да кажа от по-добро общество…
— Господине, преди действително се движех в по-висшите кръгове — отговори Анри, — но по външността ми в тоя момент не може да се направи подобно заключение.
— Обаче то си личи по говора ви — отговори старецът. — Кажете ми, не стели срещали някоя американка на име Алиса Тери?
— Такова име не мога да си спомня — каза той. — С подобна дама не съм се срещал. Но чакайте. Има прочута американска детективка на име Алиса Тери?
Старецът сви рамене.
— В Англия и Америка често се среща името Тери — отговори. — Обаче никога не съм дори чувал за тая прочута детективка, а още повече да я познавам.
След това се замисли и сложи главата си върху сламената възглавница.
— Май, че е по-добре да спим — заключи старецът.
— По време на сън човек забравя всичко.
Той затвори очи. След малко Арман хвана десницата му.
— Джо, Джо, спите ли? — прошепна той.
— Не, синко. Какво искате от мене?
— Джо, искам да ви кажа какво ми тежи на душата.
— Тогава говорете!
— Добре, приятелю, казвам ви сбогом!
Старецът смаян повдигна глава.
— Какво искате да кажете с това? Да не сте намислил да…
— Имам намерение да умра!
— Това намерение е много осъдително — разсъни се старецът. — Макар че животът може да ви е станал непоносим, самоубийството е голям грях.
— Но не и в този случай — промълви тихо Арман Боне. — Ако ви разкажа историята на моя живот, ако знаете как през една зловеща нощ опропастих цялото си бъдеще — тогава вие сам ще ме посъветвате да сложа край на живота си.
От другия край на дългия одър се изправи едър негър и извика:
— По дяволите, тук човек не може да спи спокойно! Идете в ада, ако искате да разговаряте.
След това пак легна.
— Говорете по-тихо — посъветва старецът. — Разкажете ми цялата история на живота си и не скривайте нищо.
Арман въздъхна тежко, след което започна разказа си. В думите му бликаше само истината и разказваше всичко така, както се беше случило. Той сподели със стареца как отишъл в къщата на госпожа Буланси и как Естерхази му прибрал парите, с които можел да осигури бъдещето си.
— Какво значение има за мене животът — завърши разказа си. — Моята Марион трябва да ме презира, тя сега обича друг, с когото ще бъде по-щастлива, тъй като аз не бях достоен за нейната любов.
Старецът почеса дългата си побеляла брада.
— Твърдо ли сте решил да изпълните намерението си? — попита той.
— Да. Утре на обяд ще се простя с вас, а вечерта няма да бъда вече между живите.
— Добре — отговори старецът. — Ние, американците, не пречим никому, когато пожелае да направи това, което намери за добре. Щом сте уверен, че не можете повече да живеете — тогава умрете!
Старецът изглеждаше много сериозен, когато изговори тия думи.
— Но — продължи той — аз искам да ви дам един добър съвет.
— Какъв съвет може да ми бъде сега полезен? — отрони Арман с болка на душата.
— О, не бързайте толкова. Човек не умира така лесно — спря го старецът. — Решихте ли по какъв начин да умрете?
— Да, ще се хвърля в залива, вълните ще отнесат трупа ми в безкрайния океан, където ще изчезне завинаги.
— Можете ли да плувате?
— Да, и при това много добре.
— Тогава в последната минута ще изгубите куража си и ще поискате отново да изплувате. Полицаят, който пази брега, ще ви забележи и ще ви арестува за няколко седмици. У нас всеки, който направи опит за самоубийство, се наказва строго от властта.
— Тогава ще измисля друг начин. Ще се обеся. Десетте цента, които имам, ще стигнат да си купя въже.
— Обесването е плебейска смърт — намръщи се старецът презрително.
— Но нямам пари да си купя револвер и да си пробия с куршум главата.
— Виждате ли, че умирането е тежко? Човек навсякъде среща пречки или в решителния момент твърдата воля го напуска. Аз съм ваш приятел и ако с друго не мога да ви помогна, поне ще ви посоча пътя, по който лесно ще можете да се лишите от живота. Чувал ли сте за парка „Менло“?