— Разбира се — отговори Арман учуден, тъй като не можеше да си обясни каква връзка има този парк с неговите мисли. — Доколкото ми е известно, този парк принадлежи на прочутия Едисон, който си е построил там дворец и обсерватория. О, този щастлив Едисон — продължи младият французин, — той достигна такова положение, каквото човек рядко може да постигне, и ощастливи света с много важни открития като телефона, телеграфа, фонографа… Всичко това е негово дело. Днес той е милионер, цар на науката.
Старецът беше навел глава и слушаше с голямо внимание думите на младежа.
— Да, Едисон е достигнал завидно положение. Наричат го „магьосникът от парка «Менло». Но се заклевам, че не може да омагьосва. Той само се е придържал към законите на природата, като е обърнал всичко в пари. Доколкото ми е известно, този прочут Едисон на младини също е трябвало да се бори с живота и е нощувал като нас в това заведение, понеже нямал достатъчно средства, за да си наеме квартира. Изслушайте ме сега какво ще ви кажа за парка «Менло». В него се намира висока кула, от върха на която се вижда околността на няколко мили разстояние. Едисон е построил тази кула, за да може в нея да мисли и разсъждава спокойно върху проблемите си. Там, горе никой не може да го смущава, той е сам, сам с гения си. Струва ми се — прибави старецът, като погледна Арман, — че там горе човек може да умре спокойно. Когато Едисон не е в кулата, вратата е отворена. Ще се изкачите по стълбите, ще отворите един прозорец и ще се хвърлите през него!
— Но при падането на земята от страшната височина костите ми ще се строшат и ще изпитвам няколко минути страшни мъки и страдания!
Старецът не се съгласи с твърдението на Арман.
— В такъв случай човек не усеща нищо — отговори той. — При хвърлянето от такава голяма височина още през първите две секунди високото налягане на въздуха убива човека. Вие ще бъдете мъртъв още преди да стигнете долу. Обещайте ми, че ще се хвърлите оттам, а не от друго място. Няма да имате големи разноски, ако отидете в парка «Менло», който е само на един час от тук. Ако дадете пет цента, може да ви прекарат с лодка през залива в квартал «Ню Ерзай», където се намира паркът.
Арман Боне се замисли. ¦ — Благодаря. Обещавам ви — кимна той.
— Тогава ви желая лека нощ. Спете спокойно!
Като каза тия думи, старецът стисна ръката на приятеля си, след което се обърна и заспа. Но Арман не можа да заспи спокойно. Той лежеше неспокоен на леглото си, и се обръщаше ту на едната, ту на другата страна. Нещастникът мислеше постоянно за своята Марион и си спомняше сладките часове, които беше прекарал с нея.
В момента, когато ще се хвърли от кулата на парка «Менло», образът на Марион трябваше да бъде последният му спомен, с който искаше да отиде на онзи свят.
— Марион — прошепна той и затвори очи. — В същия момент почувства, че някой го хвана за ръката. Арман бе изненадан, като чу, че младият мъж, който спеше от другата страна, му говори на френски език.
— Вие французин ли сте?
— Да, господине, но…
— Не говорете толкова силно. Желая ви само доброто, колкото може по-скоро да оправите положението си. Как ви е името?
— Казвам се Арман Боне!
— Благодаря ви. Моето име е Марсел Бернард. Аз също съм родом от Париж и се радвам, че сте мой съотечественик.
— И аз се радвам, но съжалявам, че се срещаме в тая къща.
— Що се отнася до мен — отговори Марсел Бернард — не нуждата ме е накарала да нощувам тук.
— А какво друго? — учуди се Арман Боне. — Има ли на света друго нещо“, освен нуждата, което би могло да накара човек да остане дори два часа на това страшно място.
— Ей сега ще научите какво ме доведе тук. Но преди това да поговорим за вас. Станах неволен свидетел на разговора ви със стареца и чух, че говорите за самоубийство. Господин Арман, няма нужда да вършите такава безразсъдна постъпка.
— О, господине, вие не познавате моето положение. На мене не ми остава нищо друго, освен да посегна на живота си.
— Глупости — изсмя се непознатият Марсел Бернард.
Арман погледна учуден русия човек.
— Господине, вие се подигравате с мене — намръщи се той. — Не трябваше да го вършите, защото е подло от ваша страна да се подигравате с отчаянието на един човек.
— Кой ви каза, че се подигравам? Говоря ви сериозно. Още утре вечер триста долара могат да бъдат на ваше разположение. Освен това, ако приемете едно мое предложение, веднага мога да ви предплатя десет долара.