Станал ли е сладкият ми Андре храбър? Доставя ли радост на майка си?
Андре, обичай и почитай винаги майка си, само така ще можеш да й помогнеш да понесе страшната неправда, която животът й нанесе. Господ да те благослови и пази, любезни ми сине. Стани голям, силен и храбър, като смяташ за свой свещен дълг да изчистиш името на баща си от грозната клевета. Следвай примера на майка си, най-вярната жена на света, примера на чичо си Матийо, чиято братска любов ще бъде отбелязана в златната книга на историята, когато някога потомството ще описва моите мъки, които съм понесъл невинен. Обръщам се към Бога, нека той бъде милостив към мене, защото съм невинен.
Тежко и горко на ония, които лъжат и клеветят. Един ден ще избухне буря и това було от лъжа, низост и срам ще падне. Бедният и нещастен твой баща не е престъпник, а мъченик.
Сбогом, сбогом, притискам ви всички до сърцето си и ви целувам!
От това писмо на затворника, което съдържаше осем големи страници, в ръцете на съпругата му стигнаха само осем реда. Другото беше унищожено, защото един заточеник на Дяволския остров няма право да се оплаква. Той трябва да бъде ням и само да понася наказания.
20.
В Каена имаше човек, който се радваше на свободата си, който не изпитваше никаква мъка, като бедните затворници в крепостта или на трите острова. В същото време той не беше по-щастлив от тях. Живееше във великолепен дворец, разполагаше с много слуги и всеки от тях чакаше заповедите му. Думата му се слушаше от цяла Френска Гвиана. Въпреки това този човек проклинаше живота си и се намираше винаги в лошо настроение.
Този мъж беше губернаторът на Френска Гвиана, Грефин. Който видеше този човек с набръчканото му чело, с бледите му устни, със сключените му вежди, с плахите му погледи, той непременно щеше да си помисли, че има нещо, което измъчва душата му. Прислужникът му най-добре можеше да разкаже за чудната промяна, която е станала с губернатора. Грефин не беше любезен със слугите си. Той винаги се отнасяше с тях студено и грубо. Но така сърдит и нервен никога не беше се показвал. Не позволяваше да се върви шумно из двореца му. Всяка високо изговорена дума плашеше мрачния човек. Ако някога някой от слугите имаше нещастието да не изпълни точно заповедта на господаря си, Грефин изпадаше в неописуем гняв. От това страдаше най-много самият губернатор.
Смъртта на Милдред беше разстроила душевното му състояние. Но не само това беше причината, която му отнемаше спокойствието. Сянката на починалата му съпруга си отмъщаваше. Всяка нощ Грефин сънуваше един и същ сън. Всяка нощ му се явяваше образът на Милдред. Той я виждаше да седи на платформата в подземния затвор в Кулата на глада. Виждаше как войниците по негова заповед вдигаха въжето, на края на което виси Милдред. Бавно се показваше тялото на жена му от дълбоката пропаст. Най-напред се показва главата. Грефин вижда как отслабналото мъртвешко лице е впило поглед в него. Струва му се, че очите й се отварят, очи, пълни с омраза и презрение. А от отворената уста с надебелял, грозно изплезен език се чува само една дума:
—Убиец!
След това очите се затварят, устата млъква и ръцете, протегнати към него, увисват надолу!
Този страшен сън плашеше всяка нощ Грефин и то винаги в едно определено време — в два часа и десет минути през нощта. Губернаторът употреби всички средства, за да прогони този кошмар. За тази цел използваше силни успокоителни средства. Но напразно. В два часа и десет минути мъртвото лице на Милдред му се явяваше. Той реши следващата нощ да не спи. Седейки на стола си пред писалищната маса чакаше да премине този злокобен час. Губернаторът пушеше и прелистваше интересна книга. Часовникът на масата му показваше два часа и десет минути. В тоя момент му се стори като че ли непреодолима сила го принуди да не гледа в книгата.
Той дръпна звънеца и извика за помощ. Слугата, на когото беше заповядал да пази в съседната стая, влезе при него твърде смутен. Той намери господаря си треперещ на стола, побледнял като смъртник, с обляно в пот чело. Заведе го до леглото му.
Грефин живееше в отчаяние. През целия ден се страхуваше, но и очакваше нощта. Трепереше от фаталната минута, която му водеше страшния призрак.
По негова заповед Милдред бе погребана тържествено в гробищата на Каена. Тъй като мъртъвците там не се спущат в земята, защото почвата е много твърда и не може да се копае, гробищата се състоят от няколко каменни къщи, в които богатите полагат мъртъвците си в скъпи ковчези. За такова погребение на Милдред се бе погрижил Грефин. Той бе разпръснал слуха, че когато младата жена разглеждала Кулата на глада, е паднала в една бездна, вследствие на което починала моментално.