Грефин се свлече на стола си и едва не припадна.
— Към неизлечима лудост! — повтори той и въздъхна тежко. — Към затъпяване… Към смърт… Ужасно! Страшно!…
— Да повикам ли слугата? — запита англичанката и протегна ръка към звънеца.
Грефин направи отрицателно движение и промълви:
— Не, оставете — гласът му беше измъчен. — Чувствам се вече по-добре. Описанието на мъките на вашия съпруг ме порази.
Очите на англичанката светнаха от радост.
— О, смея да се надявам, че ще изпълните молбата ми — каза тя бързо. — Тъй като ни съчувствате, едва ли ще ни откажете вашата помощ!
Младата англичанка падна на колене пред губернатора. Грефин протегна ръце и я вдигна.
— Успокойте се, госпожо Форстер — изрече затрогващо, — не мога, наистина, да ви обещая нищо веднага, защото не мога да удовлетворя вашата молба тъй лесно, както мислите, но… Правилникът е много строг. Утешете се, мила госпожо, ние сме сами и затова мога да ви кажа: всеки закон може да се наруши. Аз ще намеря начин вашият съпруг да отиде на Дяволския остров и да говори с Драйфус.
— Господин губернатор, вие сте твърде благороден — погледна го благодарно Алиса Форстер и бързо продължи. — Как ще ви се отплатим за доброто, което вършите за нас!
Грефин хвана ръката на младата жена и я целуна. Очите й светеха, но тя прикри блясъка им.
— Искам да ви разкажа — започна пак госпожа Форстер — кога и как се появява натрапчивата идея на моя съпруг. Всяка нощ, в едно и също време, се явява във въображението му капитан Драйфус. Той го вижда окован в окови, облечен в затворнически дрехи, смъртнобледен. Протягал му умолително ръце и му викал тихо: „Ти си единственият човек, който ми съчувства… Ела при мене, за да видиш моето лице.“ Вие разбирате, господин губернатор — продължи младата англичанка, — че всичко това е само израз на лудост, че моят съпруг само сънува. Но не е ли страшно човек да бъде преследван от такава идея? Вие ме разбирате, нали?
— Да, разбирам ви твърде добре… — Той си спомни за своята участ. — Не се ли опитахте — запита той престорено спокоен — да отстраните тази страшна идея от съзнанието на вашия съпруг?
— Опитах всичко. Понеже сме богати, извикахме много лекари. Всеки от тях опитваше нов метод, но никой не можа да излекува съпруга ми.
— Нищо ли не му помогна?
— Нищо. Неговото състояние бе по-добро, когато оставаше буден, за да приказва с мене през опасното време.
— Когато човек е с вас — извика Грефин живо, — с вас, красивата жена, тогава не бива да се страхува от никакво привидение, а чисто и просто трябва да бъде щастлив, че е близо до вас!
Алиса Форстер направи леко движение.
— Моля ви се, господин губернатор, нека оставим сега настрана комплиментите, понеже говорим за по-сериозна работа.
— Досега не съм направил за вас нищо, но все пак се надявам, че ще мога да ви услужа. Предлагам ви, обаче, едно условие.
— Условие ли? — сепна се англичанката изплашена.
— Да, бих искал да се запозная по-отблизо с вас и вашия съпруг и то преди да извърша грях и да наруша правилника. Направете ми удоволствието да напуснете хотела и да дойдете да живеете в моя дворец.
Алиса Форстер скочи. Тя гледаше Грефин изпитателно, като че ли искаше по лицето му да прочете неговите намерения. Изражението му сякаш я успокои.
— Хотелът е наистина много скромен — сподели тя. — Опасявам се, обаче, че ще ви бъдем в голяма тежест, ваше превъзходителство.
— Ни най-малко, моят дворец е доста голям и ще ви дам толкова стаи, колкото са ви нужни. Вие и вашият съпруг ще бъдете мои гости. Ако искате да ми направите особена услуга, моля да ми позволите да прекарам безсънните си нощи с вас и с вашия съпруг.