— Фернанда, мила приятелко — погледна я загрижено тя — кажи ми какво ти е, защо толкова те разтревожи известието за ужасното убийство на улица „Росини“ — генералшата потопи погледа си в сините като незабравки очи на момичето. — Може би не е случайно съвпадението на твоето име с името на търсената убийца?
Фернанда бавно се отпусна на колене пред Клотилда.
— Госпожо — простена развълнувано, като простря умолително ръце към елегантната дама, — госпожа Турвил от улица „Росини“, която е заподозряна в убийство, заплашена от затвор и позорна смърт на гилотината, е моята майка!
Клотилда се дръпна ужасена назад.
— Нещастно дете — промълви тя, — ти си толкова хубава, толкова мила и добра, че аз от все сърце те обикнах като своя сестра. Може ли майка ти да е престъпница?
— Не е! — извика с жар Фернанда. — Заклевам ви се, госпожо, дайте ми няколко минути време да оправдая майка си, няколко минути, в които ще ви разкажа тъжната история на нашия живот и ако след това не ми вярвате, ако след това не сте убедена в нашата невинност, отблъснете ме с презрение или, ако щете, предайте майка ми и мен на правосъдието.
Клотилда притегли треперещото момиче до себе си на дивана.
— Разказвай, Фернанда — обгърна я тя с доброта, — не скривай нищо от мен, защото, ако знам цялата истина, ще мога да ти помогна.
— Добре — кимна Фернанда, — ще говоря пред вас като пред изповедник, комуто поверявам най-скритите си мисли! Баща ми беше маркиз Де Турвил, човек богат и с благороден произход. Майка ми също принадлежеше към една от най-знатните френски фамилии. Маркизът се оженил по любов, тъй като майка ми минавала за едно от най-хубавите момичета. Първите години от женитбата били много щастливи, а когато съм се родила аз, радостта на моите родители била безгранична и баща ми устроил голямо празненство, на което поканил местната аристокрация. Между гостите се намирала и една руска княгиня, която притежавала прелестно имение близо до нас. Позволете ми, госпожо, да премълча името на тая нещастница, тъй като тя стана причина на вашето нещастие. Тя съсипа нашия дом. Вечерта на това празненство клетата ми майка направила едно ужасно откритие. За да се поразхлади, тя напуснала тържеството и слязла в обляната от лунна светлина градина. Като наближила беседката, чула шепот, различила някакви нежни любовни думи, бурни целувки и с ужас разпознала гласовете на своя съпруг и съблазнителната рускиня. Майка ми надвила първия си ужас и се приближила още повече. Започнала да подслушва. За Бога! Краката й треперели, тя правела нечовешки усилия да не припадне. От разговора на влюбената двойка разбрала, че баща ми отдавна бил в интимни отношения с тази рускиня, че тя още преди женитбата на моите родители е била негова любовница и че имали дори дете. Имението на рускинята било купено със зестрата на майка ми, блестящият живот, който тя водела, бил също поддържан с парите на майка ми, тъй като баща ми още преди женитбата си бил пропилял богатството по своята разточителна любовница и се оженил само заради голямата зестра. Майка ми тихичко се отдалечила от беседката и се промъкнала вкъщи. Тя дошла при златната люлка, в която съм лежала, притиснала ме силно до сърцето си и горещите й сълзи залели детското ми невинно лице. Обхванало я такова отвращение, че решила да не остава нито час повече в една и съща къща с мъжа, който я бил лъгал. Събрала най-необходимите дрехи за себе си и за мен в едно куфарче и напуснала къщата. Скрила се в Париж и живяла съвсем усамотено, отдадена на скръбта си и на моето възпитание. Баща ми бил достатъчно безсрамен, за да използва бягството на майка ми в своя полза. Тъй като се намирал пред банкрут, той разказал на своите многобройни кредитори, че съпругата му взела по-голяма част от състоянието и заживяла с друг мъж, който преди това бил неин таен любовник. Майка ми узнала за тези обвинения от свои роднини, които й върнали писмата и прекъснали всякакви отношения с нея. Клетата жена била твърде горда и счела за унизително да се защитава от подобни низки и мръсни обвинения.
Един прекрасен ден маркизът и рускинята изчезнали и никой не чул повече нищо за тях. При бягството си от бащиния ми замък майка ми взела само своите лично спестени пари, които твърде скоро свършили. На нещастната маркиза не й оставало нищо друго освен да търси работа. Тя се научила да ретушира и започнала да работи при един фотограф. След като около петнадесет години беше издържала себе си и мен с този занаят, лекарите й казали, че ще ослепее, ако продължава да го упражнява. Майка ми се отчаяла. Аз бях пораснала, придобила бях и някои познания. Сигурно бих могла да си намеря добро място като камериерка или гувернантка, но майка ми не желаеше да се раздели с мене. Тогава се реши на една ужасна стъпка. Случайно се бяхме запознали с един високопоставен господин, който, за съжаление, доби голямо влияние върху нея. Той успя да я накара да наеме една къща на улица „Росини“, като й зае за целта нужните пари.