— Стари подлецо — извика Матийо Драйфус сърдито и бутна евреина толкова силно, че той се намери на стола пред писалището си. — Как смееш да ми предлагаш такава нечестна сделка? Парите на тази дама се намират в честни ръце и аз няма да спра да я търся, докато не я намеря и не върна чека й. Махни се, подлецо! Жалко, че дишах няколко минути нечистия въздух на жилището ти.
Матийо излезе бързо и тръгна към входната врата на магазина. Не беше дошъл още до прага на вратата, когато висок мъж с черна брада, увит добре в шинел влезе вътре. Матийо остана като прикован на мястото си. Това бе граф Естерхази.
Черният майор се сепна, като видя Матийо Драйфус. Двамата мъже се погледнаха враждебно. Омраза и непримирима вражда се четеше в погледите им. След това Матийо отмина с презрение графа, като вдигна гордо глава.
— По дяволите, Соломон — извика Естерхази сърдито, като влезе в кантората на евреина, — какво искаше онзи човек, който беше в магазина ти?
— Какво искаше — повтори Дулсети, като се изсмя, — господинът видял едно красиво брилянтено пръстенче на прозореца и искаше да го купи за подарък на някаква красавица.
— Лъжеш, евреино — извика Естерхази, — Матийо Драйфус е идвал в магазина ти с друга цел. Този човек не купува пръстени от вехтошар.
— Нека изсъхнат кокалите ми, ако ви излъгах — каза Дулсети с дрезгав глас и се обърна бързо, за да запише името Матийо Драйфус на мръсната си ръкавица.
Както изглеждаше, граф Естерхази бе добре познат в тази къща. Той се запъти към писалището и без да пита седна на едно канапе:
— Дойдох да си платя месечната вноска — каза той на Соломон Дулсети. — Ето хиляда франка.
Черният майор взе от портфейла си една банкнота, същата, която беше спечелил от княз Мирович в играта и я хвърли небрежно на масата.
Евреинът погледна небрежно банкнотата и записа с молив името на графа в единия край.
— Какво означава това? — извика Естерхази сърдито. — Защо правиш това?
— От няколко дни циркулират много фалшиви банкноти из Париж — каза Дулсети. — Вярвам, че тази не е фалшива, защото е от вас, господин графе!
— Едно богато и високопоставено лице ми я даде. Спечелих я в игра с руския княз Григорий Мирович. Не след дълго ще имам още по-голяма сума — четири милиона рубли и още нещо. Годеницата ми се казва Павловна, най-красивото момиче в Париж.
Старият евреин от радост заскуба острата си брада.
— Господин майор — ухили се той, — не ви ли предсказах, че ще станете много богат човек — четири милиона рубли? Ах, това е царска зестра! Старата ми побеляла глава се завъртява, щом си помисля за такова огромно богатство. Надявам се, че не ще забравите верния си слуга Соломон Дулсети, който винаги ви е помагал с пари!
— Успокой се, Соломон, ще спечелиш от мен доста парици. За това и дойдох. Кажете колко още дължа?
Евреинът отвори един голям тефтер и започна да търси.
— Осем хиляди и петстотин франка за лихвите и лихвата на лихвите — каза спокойно Соломон.
— Вярвам го — отвърна Естерхази и извади от джоба си елегантна кутия, за да запали благоуханна хаванска пура. — Искам да ти предложа нещо, Соломон. Заеми ми още двадесет и една хиляди и петстотин франка и тогава дългът ми ще стане точно тридесет хиляди. Ще ти дам една полица срещу тази сума, платима след четири седмици.
Соломон Дулсети пребледня като стена и закри лицето си с ръце.
— Тридесет хиляди — каза той с разтреперан глас. — О, великий Боже, това е капитал, който човек не може да спечели през целия си живот по честен начин.
— Че ти не печелиш по честен начин — отвърна Естерхази с усмивка, — затова няма да ти е трудно да събереш нищожната сума.
— Нищожна сума — извика евреинът. — Вие се шегувате, господин графе, но ако е вярно, че сте зет на господин княз Мирович, защо не вземете от него.
— Не мога да чакам, докато получа необходимите сведения. Трябва да купя за княгиня Павловна скъпи подаръци.
— След пет минути ще получа тези сведения — каза Соломон Дулсети и отвори чекмеджето на писалището си, където имаше телефон.
Той взе слушалката, натисна електрическия звънец и заповяда да му дадат информационно бюро „Арпус“ в Париж.
Старият евреин говореше много сериозно и слушаше с внимание, а Естерхази наблюдаваше чертите на лихваря. Известията бяха важни и за него, защото се отнасяше до княз Мирович.
Графът се развълнува от радост, като видя, че тъмният образ на щурия Соломон се изяснява.
Най-после евреинът постави слушалката в чекмеджето и го затвори.