— Хубава, силна госпожо — изговори маскираният, — дай да те прегърна още веднъж. Чувствам една рядка сила, рядка сигурност, когато притискам твоите гърди до моите.
Ета отново се хвърли в обятията му. Страстни целувки опариха устните им.
— Нека видя лицето ти, мили — пошепна горещо рускинята, — искам да запечатам в душата си твоя образ, да ме крепи споменът за него, докато се намирам сама сред най-презрените хора, докато утре пак ми позволиш да те видя.
Човекът с маската се опита да се освободи от бурните прегръдки на рускинята и понечи да закрепи по-здраво маската, но Ета го изпревари и с едно дръпване я свали от лицето му. Луната освети със сребристата си светлина лицето на мъжа.
— Анри, полковник Анри! — дочу се глух, призрачен глас, който като че ли излизаше от земята.
— Какво беше това? — прошепна уплашено рускинята. — Не сме ли сами, подслушва ли някой?
Човекът, който беше поръчал да подпалят такъв ужасен пожар, да унищожат живота на четирима почтени хора и да изложат на смъртна опасност живота на стотици други, този човек сега сам се беше вцепенил от ужас.
— Не е възможно — процеди най-сетне той през бледите си устни, — не може да бъде нейният глас. Навсякъде и всякога ми се струва, че чувам гласа на това момиче, Фернанда, Фернанда, споменът за теб ме кара да полудявам!
Ета сви мрачно вежди:
— Коя е тази Фернанда, за която говориш? — с неочаквано лумнала ревност запита тя.
— Утре ще ти кажа — отклони отговора Анри. — Сега ела, да се махаме оттук. Още една целувка и да вървим!
Той прегърна още веднъж хубавата рускиня, която страстно се притисна до него.
— Ета!
Един пресипнал, див животински глас произнесе това име и накара влюбените да отскочат, като че ли гръм беше ударил между тях. На няколко крачки от тях стоеше Соления Жак, а зад него Председателя, по чието лице играеше сатанинска усмивка.
— Може би сега ще ме хванеш под ръка, хубава Ета? — попита старият престъпник, като се приближаваше бавно.
Московката го изгледа враждебно, мина край него и Соления Жак и излезе навън.
Соления Жак се извърна, изгледа още веднъж заплашително човека с маската и заедно с Председателя също напуснаха базара. Анри намести с треперещи ръце маската на лицето си.
— Тази чернокоса рускиня — промърмори той, като вдигаше яката на палтото — е жена, каквато отдавна търся. Наистина, не е толкова хубава, колкото Фернанда, нито е толкова сладка, нежна и кротка, като дъщерята на старата Турвил, но затова пък е смела, сръчна и, което е най-важно, не се плаши от никакво престъпление. Искам да привържа тая жена към себе си, тя може да ми бъде много полезна.
С бързи крачки и той излезе навън. На прага на голямото здание се спря и го изгледа още веднъж.
— Утре — прошепна той — това красиво здание ще се превърне в куп развалини, от които ще изваждат обгорени трупове. Дано между тях се намират Зола, Пикар и Драйфусовци, които вече започнаха да стават опасни за нас.
Той се изсмя сатанински и изчезна в нощната тъмнина.
А в малкото павилионче, в което генералшата Боазльо беше заключила майката и дъщерята Турвил, едно сърце стенеше от неизказана мъка. Онова, което чу, беше толкова страшно, че разсъдъкът й можеше да го схване само като продукт на възбудена фантазия. Пожар, подло убийство очакваше най-добрите, най-благородните хора на Париж, които утре щяха да се съберат, за да принесат своя дар върху олтара на благотворителността.
Зола, големият писател, смелият човек, който се беше застъпил за истината. Рицарят полковник Пикар, който се отказа от чин и положение, за да се бори за нещастния заточеник на Дяволския остров. Благородният Матийо Драйфус, невинната съпруга на капитана. Всички трябваше утре да намерят смъртта си в пламъците, защото един подлец беше решил така, а няколко негодници се бяха съгласили да изпълнят кървавата му поръчка.