— Другари! — успокои ги Боазльо. — Бъдете уверени, че всичко ще бъде направено, за да се изпълни волята ви. Но със смъртта на Пикар още не е смазана главата на змията. Ние можем да се успокоим едва тогава, когато самият Драйфус умре на Дяволския остров.
При тези думи отново избухна шум.
— Смърт и проклятие за Драйфус — завикаха неприятелите на благородния капитан, като наскачаха от местата си.
— Няма ли палач за предателя от Дяволския остров? — надвика ги Пати дьо Клам. — Ако ме бяха послушали и бяхме влезли във връзка с княз Галицин, новия губернатор на Френска Гвиана, Драйфус отдавна щеше да е свършил. Той може да се подкупи, има и по-добър начин — тропическата треска.
Ала Боазльо протегна ръка срещу Пати дьо Клам.
— Аз винаги съм се противопоставял на това — каза той — и сега също се противопоставям. Губернаторът, както всички, е продажен тип. Ако му предложим един милион, той ще ги вземе, за да ни продаде после на двойна цена на нашите неприятели. Има ли по-добър план? Искате ли да го изслушате, господа?
— Да чуем, да го чуем — зашумяха мъжете. — Но само ако завършва с убийството на негодника от Дяволския остров…
— Планът цели именно отстраняването на омразния капитан. Слушайте! След няколко дни от Хавър ще отпътува параход, който ще закара в Каена неколцина престъпници, осъдени на дълъг срок. С парахода ще отпътува и една престъпница, която ние сме наели за убийството на Драйфус. Тя е здрава и енергична жена, която ще отиде на Дяволския остров и там ще използва първата възможност, за да отрови Драйфус.
— Има ли всички необходими документи? — попита един от присъстващите.
— Всичко е наред — отговори Боазльо. — Губернаторът ще получи документите на тази престъпница, в които един от съдиите е написал собственоръчно, че е желателно да я оставят там да умре.
— Искам да обърна внимание върху едно нещо — взе думата Пати дьо Клам. — Как ще може престъпницата да пренесе отровата, необходима за отстраняването на Драйфус, щом тя, като пристигне в Каена, ще бъде съблечена и претърсена гола?
— И това е предвидено.
— Ще носи у себе си отровата на прах по един много оригинален начин. Престъпницата има черна къдрава и необикновено гъста дълга коса. Тя ще я напудри и така ще изглежда като побеляла. Пудрата, обаче, която тя ще употреби, ще бъде всъщност отровата. Като стигне на Дяволския остров, тя лесно ще изтърси отровата от косата си, ще я разбърка с вода и ще получи достатъчно отрова да изпрати на оня свят не само Драйфус, но и всички, които мразим.
Тези думи предизвикаха бурни одобрения. Този хитро скроен, в подробности разработен план хареса на събранието и веднага беше възприет.
— А сега, приятели — предложи Боазльо, — ще видим тази героична жена, която спечелихме за нашето дело. Полковник Анри, доведете я!
Анри стана и след няколко минути се върна с една хубава чернокоса жена — Московката, черната Ета.
Анри й беше завързал очите, за да не види хората, които се намират там. Той заведе бавно рускинята до масата и я накара да застане пред председателя.
— Знаете ли за каква работа сте повикана? — обърна се генерал Боазльо към бившата нихилистка.
— Зная.
— Значи сте решена да отървете Франция от предателя Драйфус, за да измиете петното, което той й е нанесъл?
— Да, решена съм — отговори Ета, като в същия момент стисна трепереща ръката на Анри.
— Това няма да е убийство — каза Боазльо с известна тържественост, — а изпълнение на една отдавна прочетена в съда тайна смъртна присъда, която не бива публично да се изпълни, за да не се дразни народът, който е заблуден от Драйфусовите приятели. Значи, вие няма да бъдете убийца и не ви караме да вършите престъпление, защото всъщност сте само изпълнителка на една законна присъда.
— Кой е издал тази присъда? — попита жената със завързаните очи.
— Един таен съд.
— Имаше ли той доказателства за вината на Драйфус?
— Повече, отколкото са необходими! Само писмата му дори показват, че е предател.
— Писмата обаче, могат да бъдат фалшифицирани.
— Тези не са — разсърди се Боазльо. — Впрочем, това не ви интересува. Доколкото знам, вие сте престъпница, която иначе много не се интересува от това, кое е право и кое не.
— Това е убийство — каза тя рязко, — най-обикновено убийство, каквито често се случват нощно време в Париж. Драйфус е един нещастник. Даже най-презрените, на отритнатите същества в Париж го съжаляват, тъй като той е жертва на правосъдието.
Неприятелите на Драйфус се спогледаха смутени. Боазльо кресна нетърпеливо: