Неприятелите на Драйфус се спогледаха смутено. Те не очакваха толкова хитър и съобразителен ход от тази жена. Но не можеха сега, в последната минута, да се откажат от предложението си. Пати дьо Клам пак щеше да избухне, но Боазльо му хвърли успокоителен поглед.
Двамата се отдалечиха в един ъгъл.
— Дявол да го вземе, генерале — изпъшка тихо Дьо Клам. — В каква клопка влязохме с тази рускиня! Даже ако е действително искрена с нас, след три години пак сме загубени. Вие знаете много добре, че е решено да я премахнем, след като свърши работата. Черната Ета не бива Да се върне от Дяволския остров.
— Тя няма да се върне — каза Боазльо с невъзмутимо спокойствие. — Ще загине заедно с Драйфус на Дяволския остров.
— Но ония двамата — възрази Пати дьо Клам, — на които тя ще даде писмото?…
— Ще ги намерим и обезвредим. Бъдете спокоен, майор Пати дьо Клам. Това е задача, достойна за вашата проницателност и висока интелигентност.
Дьо Клам мълчаливо се поклони. Те се върнаха на местата си до масата.
— Всички колебания и недоразумения са преодолее ни — каза генералът. — Петдесет хиляди франка ще бъдат изпратени на този господин — той посочи Анри, — който ще й ги предаде, когато се върне от Френска Гвиана. Вие знаете какво да правите.
— Да, знам какво трябва да правя — каза многозначително рускинята.
— Лек път — пожела Боазльо, — а когато се върнете в Париж, ще съумеем да ви помогнем, ако ви заплашва някаква опасност. Ние сме могъщи, ръката ни се простира надалече. — Генералът направи знак и полковник Анри изведе жената, която през цялото време на преговорите беше останала с превързани очи.
Той се завърна след доста продължително време.
— Бъдете тъй добър да ме потърсите утре у дома, полковник Анри — обърна се Боазльо към него, — за да ви броя парите на рускинята. Ще имате, разбира се, добрината да ми издадете редовна разписка за тези пари.
При тези думи Пати дьо Клам сбута под масата седящия до него Естерхази.
Те разбраха, че разписката, която генералът поиска от Анри, е уловка за него.
— Закривам заседанието за днес — завърши генералът, — като ви припомням клетвата, която всички сме дали. Смърт на предателя, смърт на ония, които биха издали нашата тайна!
Хората станаха и почнаха да напускат един след друг помещението, в което се взе това страшно решение против Драйфус. Естерхази и преоблечената му любовница също си тръгнаха. Последни останаха в залата Боазльо, Пати дьо Клам и Анри. Когато видяха, че в стаята няма други, Пати дьо Клам заключи желязната врата и възбуден каза:
— Господа, още две думи, две много важни думи, които само ние тримата трябва да знаем.
Боазльо и Анри го погледнаха с интерес.
— Животът ни виси на косъм — продължи Дьо Клам. — Днес между нас имаше един предател или поне човек, който чу всичко, което тук говорихме, без да е от нашите, без да е дал клетвата, която ни обвързва.
Генералът и полковникът се дръпнаха уплашено назад.
— Вие не сте с ума си, Пати дьо Клам! — извика Боазльо. — Аз добре разгледах всички и видях само наши хора и доведени от наши доверени лица!
— Знаете ли кой седеше до Естерхази? — попита Дьо Клам. — Любовницата на Естерхази, Габриела Пей!
Боазльо побледня. Той беше толкова потресен, че трябваше да се хване за едно кресло, за да не падне.
— Значи, сме в ръцете на една жена! — разгневи се той. — Естерхази ще плати за това! Все едно, че ни е издал!
— Това е мое мнение — взе Пати дьо Клам думата, — но аз мисля, че Габриела Пей по някакъв начин е принудила Естерхази, който е центърът на съзаклятието. Предлагам не него, а любовницата му да премахнем. Дори мога да кажа с положителност, че бих уговорил и Естерхази сам да нанесе смъртен удар на Габриела Пей.
— Отлично, драги майоре — съгласи се Боазльо, — говорете с Естерхази и му предоставете да избере: той или любовницата му.