— Аз съм сигурен — отвърна мъжът на Помпадура.
— Откъде знаеш това, Мъртвешка главо?
— Бях в дома на парижкия градоначалник.
— Ти си бил в дома на всесилния?
— Да.
— Разкажи, как можа да отидеш там?
— Много лесно, облякох хубави дрехи, направих си чудесен татарски нос, представих се пред градоначалника и му казах, че съм председател на противоеврейския комитет. Той ме прие много учтиво и любезно и ме заведе при починалата си съпруга. Толкова майсторски се бях преоблякъл, че и ти, Соломоне, не можеше да ме познаеш.
— Видя ли добре, че мъртвата имаше скъпоценности?
— Скъпоценности? Скъпоценностите й струват повече от тридесет хиляди! Само брилянтената й брошка струва повече от двадесет хиляди, а имаше гривни, пръстени, обици!
— Стига, всичко разбрах — извика Дулсети с дрезгав глас. — В кои гробища ще я погребват?
— В „Пер Лашез“, в семейната гробница на Ла Бриер.
— От каква болест е умряла жената?
— Снощи била на църква. Там припаднала и внезапно починала. Навярно госпожа Ла Бриер е умряла от удар. Лежи, като че е заспала.
— Ние не ще я разбудим, ако тази нощ вземем дрехите и брилянтите — каза евреинът засмяно. — Приготви се, Мъртвешка главо, довечера около полунощ ще тръгнем по работа. Равелак ще ни придружи ли?
— Разбира се, сам не мога да разбия желязната гробница. Тази тежка работа ще я свърши червеното куче.
Равелак се разсмя с дрезгав глас. Двамата престъпници се сбогуваха с евреина, мушнаха се в шкафа и се пуснаха по тайната стълба. Соломон натисна пружината и книгите се издигнаха на предишните си места. После заключи внимателно вратата на шкафа.
Евреинът се отпусна на коженото канапе, насочи малките си блестящи очи към тавана и изрече:
— О, ти, бледо мъртвешко тяло, дай ми твоите скъпоценности! Аз трябва да ги притежавам. Това, което е принадлежало на гроба, дава здраве, то възвръща младостта, то е талисман, който продължава живота, а Соломон Дулсети иска да живее още стотина години, той иска да живее, докато светът стане на прах и пепел!
Матийо Драйфус беше напуснал отдавна улица „Мадон“ и вървеше към дома си. Той се спря на улица „Севастопол“, погледна в един голям магазин.
Това беше магазин на един каменоделец, който се занимаваше специално с изработване на надгробни камъни. В него имаше различни паметници от бял, червен и сив мрамор, издялани от майсторска ръка.
Красиви надгробни камъни за умрелите! Всичко?пи, което се четеше по бляскавата им повърхност, беше истина? Колко лицемерни думи и сълзи, колко лъжи и хубави фрази имаше по тях.
Матийо гледаше внимателно стария каменоделец, който довършваше един паметник от черен мрамор. Върхът му беше украсен с крилата богиня, в краката й се намираха палми и рози, а тя забулваше ридаеща образа си.
— За кого е този скъпоценен паметник — запита той стария майстор.
— Този чер мрамор, приятелю, е поръчан от парижкия градоначалник господин Ла Бриер. Днес погребаха жена му в гробищата „Пер Лашез“ и той ми поръча да приготвя един скъп паметник на неговата съпруга. Мъките по изгубената му красива жена са ужасни.
— Вие сте истински художник, майсторе. От всичките ви творби, които са в магазина, личи изкуството ви!
После той отиде към другите паметници, като ги разглеждаше с внимание.
Изведнъж Матийо изстена високо и майсторът се завтече при него изплашен.
— Какво ви е господине? — извика старецът. — Пребледнял сте повече от мрамора, а очите ви гледат така уплашено, като че виждате някакво видение. Болен ли сте или нещо се е случило?
Матийо посочи един малък и много прост надгробен камък, който се намираше в ъгъла на магазина. Върху него имаше надпис със златни букви:
| „Тук почива |
| Алфред Драйфус. |
| Роден на 15 февруари 1891 година |
| Умрял на 2 октомври 1894 г. |
| Изоставен от земния си баща, той се възнеси към небесния!“ |
Матийо остана обезумял от страх и ужас, като прочете тези трогателни и скръбни думи.
Значи, не бяха измислени думите на черния майор, които той беше пошепнал на бедната, нещастна Херманса! Значи, капитанът е имал тайни отношения с някоя нещастна жена, а плодът на тяхната любов е било онова момченце, пред чийто надгробен паметник стоеше той.
Слаба утеха блесна в натъженото сърце на Матийо. Според надписа покойното момченце се бе родило на 15 февруари 1891 година. Капитанът тогава още не беше женен! Грехът е бил сторен преди брака. Изглежда, че капитанът бе прекъснал отношенията с любовницата си преди още да се венчае с Херманса.
Черният майор беше излъгал, защото беше казал на Херманса, че мъжът й още поддържал отношения с любовницата си.