— Господин Ришмонд, аз не съм толкова богат, колкото вие, но синът ми не е съвсем без средства. Той ще получи утре преди своето бракосъчетание от мен двеста хиляди франка.
Исках да скоча и да прегърна баща си, но той ми направи знак да не правя такива работи. Отърси замислено пепелта от пурата си в стоящата пред него японска пепелница.
— Господин Ришмонд, аз не съм толкова богат, колкото вас, но счетох да свой дълг да ви обърна внимание, че засега Ценностите не са много сигурни в нашия град. Още не сме успели да открием тази разбойническа банда, която с толкова голяма смелост и, за съжаление, с такъв успех обира и най-охраняваните къщи. Поставили ли сте на достатъчно сигурно място половината милион франка, които смятате да дадете утре на моя син?
— Аз съм предпазлив човек, господин председателю — отговори банкерът, — и съм сложил парите в една огнеупорна каса, която се намира в частната ми кантора. Вратата на касата е снабдена с електрически звънец. Никой не може да я отвори, без да иззвъни звънецът над леглото ми. Пред касата се намира и един автоматичен стрелец. Той е скрит в една обвивка, подобна на голям търговски тефтер. Крадецът в тъмнината или няма да забележи книгата или пък би искал да я махне оттам. Но щом я докосне, веднага ще получи в тялото си солидна порция сачми.
— Трябва да призная — одобри баща ми, — че това са сигурни мерки против обир. Впрочем, парите, които ще дадете на сина ми, в ценни книжа ли са или в банкноти?
— В банкноти, господин председателю.
— В банкноти от хиляда франка ли?
Този разговор беше прекратен с влизането на Бланш, която му придаде друга насока. Аз бях много доволен от това, тъй като разискванията по въпроса за зестрата ми бяха крайно неприятни.
Към единадесет часа през нощта си тръгнахме с баща ми в най-добро настроение. Хубавите вина на тъста допринесоха доста за това. Бях пил повечко, тъй като баща ми тази вечер беше много радостен и постоянно ме подканяше да пия. Главата ми беше вече натежала от изпитото вино, но въпреки това, когато стигнахме вкъщи, баща ми ме покани да отидем в неговата стая и заедно да изпием бутилка старо бургундско.
— Това е последната бутилка, която ще изпиеш с мен като ерген, сине мой — ми каза той. — Ела, не ми отказвай, бързо ще я изпразним и тогава и двамата ще си легнем.
Аз разбира се, не можех да откажа, но това вино ми дойде повече. Заспах насред разговора с баща си. Така поне си мислех, тъй като, когато се събудих в леглото си, слънцето грееше в стаята ми, а като погледнах часовника, констатирах за моя голяма изненада, че съм спал три часа повече от обикновено. Едва се бях облякъл и бях поосвежил пламналата си глава със студена вода, когато на вратата ми се почука. Един задъхан куриер дойде да ми съобщи, че тъст ми ме викал да отида веднага при него.
Заварих силно разтревожения банкер в частната му кантора. Лицето му беше бледо, ръцете му трепереха, лицето му изразяваше отчаяние.
— Случи се ужасно нещастие — извика той, като ме видя. — Предупреждението на вашия баща да се пазя от крадци излезе повече от навременно. Зестрата ви е открадната. Половината милион, който бях отделил за Бланш и който представляваше по-голямата част от моето състояние, е изчезнал.
Аз се вкамених от ужас.
— Но електрическите звънци не звъняха ли? — с усилие запитах.
— Не, крадецът е прерязал жиците.
— А автоматичният стрелец не уби ли разбойника?
— Не, той се е пазил да не докосне голямата книга, нито с ръка, нито с крак.
— Значи, трябва да е знаел за мерките! — съобразих аз.
Банкерът кимна утвърдително.
— Така е — допълни. — Дръзкият разбойник трябва да е имал някой осведомен съучастник. Но освен мен само моят стар касиер, който работи вярно при мене от двадесет години, знаеше, че зестрата се намира в касата и че съществува електрическа инсталация и автоматичен стрелец. Не мога да допусна, че този човек е злоупотребил по такъв начин с доверието ми. Впрочем, вече помолих и баща ви да дойде тук, за да обмислим какво да правим. А, ето го че идва!
Баща ми влезе. Известието, което е получил, изглеждаше го е сразило. Лицето му беше сиво като пепел, очите му имаха плах и неспокоен израз, какъвто не бях забелязвал до тогава у него. На ръцете си имаше черни ръкавици, каквито иначе нямаше обичай да носи. По време на разговора той свали само лявата ръкавица. Баща ми разгледа мястото на престъплението и изказа мнение, че непременно трябва да се арестува старият касиер, вероятно съучастник в кражбата.
Силно развълнуван, банкерът реши да повика полицията. Моментът, в който старият човек беше арестуван за такова ужасно подозрение, беше тъжен и страшен. Със сълзи на очи той доказваше своята невинност и призоваваше небето за свидетел. Но баща ми беше неумолим и старият човек бе отведен в затвора.