— Вече не съм сигурна за живота си тук, във Версай — изрече момичето с треперещ глас. — Преследват ме, дошли са от Париж, за да ме пресрещнат и да ме премахнат преди да стигна до града. Разказах ви, Латур, също и на тебе, Роберт, за ония злодеи, които ме обраха в една съмнителна кръчма, в която попаднах по грешка, и които след това ме упоиха и искаха да ме убият, като ме сложиха на железопътните релси.
— О, тези разбойници — възкликна клоунът, като сви ръце в юмруци, а в очите му светнаха мълнии. — Само да ми паднат някога, ще отмъстя за вас, Мадлен.
— Тези именно престъпници са тук, аз ги видях! Тук, във Версай. Забелязах много добре, че погледите им са устремени към мене. Те ме гледаха толкова злобно, толкова отмъстително, че мога да очаквам най-лошото. Ще ме убият от страх да не ги издам на полицията.
— Ще ги изпреварим — реши Латур. — Да отидем веднага при полицейския комендант на Версай. Вие ще му разправите как стои работата и той ще ви бъде признателен, ако с това му помогнете да залови престъпници, които парижките му колеги не са успели да хванат.
— Той ще те опази, сестричке Мадлен — намеси се и Роберт, — но ако той не го направи — прибави момчето с мъжка решителност, — аз няма нито за момент да се отделям от тебе. Пък и добрият Латур ще помогне да те браним от убийците.
— Да, така ще направим — остана непреклонен клоунът, — и тежко на престъпниците, ако ни паднат в ръцете. Ще спестим работата на гилотината.
Латур се оттегли и докато Мадлен се преоблече в скромно градско облекло, клоунът от своя страна съблече шарените си дрехи, изтри грима от лицето си и облече елегантен костюм, който не би посрамил и най-високопоставен господин.
След това Мадлен, придружена от него, отиде при полицейския комендант, който веднага ги прие. И Роберт беше дошъл с тях, но остана да ги чака долу при вратата, защото се страхуваше от евентуални въпроси.
Полицейският комендант изслуша с растящ интерес разказа на Мадлен и когато тя свърши и му описа подробно външността на престъпниците, той отвори една дебела книга, в която се намираха стотици фотографии.
— Вие казахте, че единият от тях е белокос, с очила — обърна се той към момичето, — този ли е?
— Той е — кимна момичето, веднага щом хвърли поглед върху албума.
— Значи, попаднала сте в ръцете на един от най-хитрите и най-опасни парижки престъпници — въздъхна полицейският комендант. — Наричат го Председателя. Но какво ви е, господине, вие побледняхте, да не ви е лошо?
Тези думи бяха отправени към Латур, който, бледен като смъртник, беше приседнал на едно кресло. Мадлен хвана ръката на приятеля си.
— Латур, мили, добри Латур — изплаши се тя, — какво ви е? Вие се задушавате. Не можете да кажете ни дума! Моля ви, заклевам ви, кажете ми какво ви е?
Латур вдигна бавно глава. Лицето му беше изкривено от болка, но той се помъчи да я прикрие с усмивка така, както правеше на манежа. Колко често е бил принуден да се усмихва, когато сърцето му се къса от болка…
— Моля да ме извините, господин комендант, и вие, Мадлен. Простете, че ви поизплаших, няма нищо. Стана ми лошо.
— Там има гарафа с вода — посочи комендантът. — А сега, госпожице — обърна се той отново към Мадлен, — като установихме, че единият от двамата разбойници, които са искали така подло да ви убият, е Председателя, няма съмнение, че другият пък е бил Леопарда, защото двамата злодеи работят винаги заедно.
Погледнете портрета на този хубав като картинка млад човек! Той е, нали?
— Да, той е. Значи, Леопарда! — потвърди Мадлен. Комендантът доволно потриваше ръце.
— Значи, Председателя и Леопарда са благоволили да посетят нашия хубав Версай. Може в Париж да им е станало много горещо, та са предпочели да дойдат за малко тук, на по-чист въздух. А сега ще се постараем да пипнем тия приятели и да изненадаме господа парижките колеги, които от толкова време напразно ги търсят. А вие, госпожице Мадлен Готие, ще ни помогнете. Разхождайте се спокойно и без страх навсякъде из Версай. Моите детективи, преоблечени в най-различни дрехи, ще ви придружават навсякъде и щом Председателя и Леопарда се опитат да ви направят нещо, веднага ще ги арестуваме. Само по време на представлението в цирка ще бъде неудобно моите агенти да се въртят наоколо ви.
— През това време — заяви Латур, като се изправи енергично — аз ще пазя госпожицата и заклевам се в Бога, че няма да им позволя да й направят никакво зло. Ще ги удуша със собствените си ръце, дори и баща ми да е между тях!