Докато Матийо Драйфус изричаше тези думи, издрънча счупен прозорецът и на пода в стаята тупна едър камък. Матийо Драйфус и Херберт Франк се дръпнаха уплашено назад. Матийо поклати скръбно глава:
— Този камък е изпратен за мен. Трябваше, навярно, да ме убие! Мога да очаквам всичко от моите неприятели — те не биха се спрели, и пред убийство. Нали само по чудо се спасихме с Пикар, Зола и снаха ми от пожара в благотворителния базар…
— Но специално този камък има друго предназначение — стана от стола немският детектив. — Той е действително за вас, господин Драйфус, но само за да ви донесе тайно съобщение.
Наведе се, вдигна камъка и откачи от него писмо.
— Писмо? — подскочи Матийо. — Отворете го предпазливо!
Херберт скъса единия плик. Писмото, обаче, беше запечатано във втори плик, върху който имаше френски марки.
— Чудно — промърмори нетърпеливо Матийо, като видя това писмо. — Пристигнало е по пощата и въпреки това ми го хвърлят през прозореца, вързано за камък. Как си обяснявате това, Франк?
— Много просто, господин Драйфус — започна да обяснява детективът, който беше успял вече да разгледа плика от всички страни. — Прочетете адреса. Писмото не е адресирано до вас, а до някой си Жан Пиер Маршан, който живее във Фонтенебло. Значи, не са се осмелили да ви изпратят направо това писмо, а са избрали околен път. Сега вижте марките. Те не са обикновени френски марки, каквито се употребяват в Европейска Франция, а са марки, използвани във френските колонии. А ето тук ясно е написано: „Писмото е подадено в Каена, Френска Гвиана“.
В този момент Матийо Драйфус се спусна върху Франк и дръпна писмото от ръцете му.
— От Каена ли? — извика той с глас, издаващ дълбоко вълнение. — Това писмо, значи, съдържа известие от моя нещастен брат или, Боже мой, не смея да се надявам, не смея да го кажа, или пък това писмо ми съобщава за съдбата на балона и неговите пътници!
Ръцете му трепереха, докато разрязваше плика. Сгънатият лист хартия беше написан с енергичен, правилен почерк.
— Кой се е подписал? — попита Херберт Франк.
— Едно име, което никога не съм чувал в живота си. Някой си Либел.
— Четете де, какво ви пише тоя човек.
— Моля ви се, Франк — изрече Матийо със слаб глас, — прочетете ми вие това писмо. Премрежват ми се очите. Чувствам се толкова слаб, че трябва да седна. Съдбата ми се решава. Заклевам ви се, че ако Алиса е мъртва, ще сложа край на живота си.
— Жива е — избърза Херберт Франк, след като хвърли бегъл поглед върху писмото. — Този Либел е порядъчен човек, чуйте какво пише:
„Господине!
Пиша ви това писмо по поръчка на една нещастница. Авторът на тия редове е секретар на губернатора на Френска Гвиана.
Преди известно време на Дяволския остров слезе един балон, замаскиран с препарирани птици, с който пристигна една млада дама.
Тази странна маскировка била избрана, както впоследствие сама призна, за да може да освободи нещастния капитан Драйфус, който гине на Дяволския остров, далеч от хорски погледи.
Смелото предприятие не успя.
Един изстрел беше достатъчен, за да рани дамата, която беше подложена на разпит. Тя се назова Алиса Тери и прояви смелост и упоритост спрямо губернатора, княз Алексей Галицин, когото, както навярно ви е известно, наричат Червения Галицин.
Госпожа Тери спечели моята симпатия и възхищение и аз в един момент, когато губернаторът излезе за малко и ние останахме сами, й предложих своята помощ. Тази помощ досега се изразява само в изпълнението на обещанието да ви изпратя това писмо.
То има за цел да ви съобщи, уважаеми господин Драйфус, че Алиса Тери е заловена, арестувана и осъдена на строго наказание, както френските закони налагат на всеки, който направи опит да освободи някого от затворниците.
Като ви съобщавам това, не мога да се сдържа да не прибавя още нещо, макар че с това нарушавам служебната тайна. Алиса Тери не се намира нито в килиите на крепостта, нито в полицейския затвор на град Каена. След като престоя няколко денонощия в една подземна килия в губернаторството, тя беше откарана. Мога да ви кажа само, че е жива!
Това предположение се потвърждава и от обстоятелството, че нейните книжа продължават да се водят. Вярно е обаче, че се намират в тайната каса на губернатора, който от време на време лично вписва нещо в тях. Какво обаче, не ми е известно.
Какво е станало с нещастната млада дама, за съжаление, не мога да ви кажа. Предполагам обаче, че той е скрил нещастницата в някаква единична килия.
Ако решите, уважаеми господин Матийо Драйфус, да предприемете нещо за освобождаването на тази дама, бих ви посъветвал да изпратите тук опитен криминалист, който тайно и много предпазливо да проследи нишките на това престъпление, тъй като няма съмнение, че Алиса Тери е жертва точно на престъпление.