Ако изпратите такъв човек, дайте му седмия ред на това писмо, за да позная, че е ваш пратеник и за да мога да му помагам и услужвам, доколкото това ще ми бъде възможно при моето служебно положение.
Аз изпълних своя дълг на човещина и любов към ближния, но същевременно всецяло се предадох във вашите ръце и бих бил безвъзвратно загубен, ако това писмо попадне в чужди ръце. Не само бих се лишил от службата си, но и бих се изложил на много строго наказание! Но аз знам, че вие сте благороден човек, който няма да ми се отплати с неблагодарност.
Що се отнася до вашия нещастен, заслужаващ дълбоко съжаление брат, трябва с болка на сърце да ви съобщя, че той е изпаднал в опасно безразличие. Не би било възможно да бъде другояче при жестоките условия, в които е поставен. Той дълго време стоя в клетка, като диво животно, но сега княз Галицин измисли ново мъчение за него. Той накара да посадят пред колибата на нещастника жив плет от едно много бодливо растение, което расте из горите на Френска Гвиана, така че нещастният страдалец не ще може вече да вижда морето, към което той насочваше погледа си, за да зърне параход, който би му донесъл спасение и свобода…
Физически е много отпаднал. Върху костите му едва ли има нещо повече от кожа. Слънцето е изсушило нещастния човек до кости. Жаждата постоянно го мъчи, а водата, която му дават, е недостатъчна.
По заповед на княз Галицин му се дава непрестанно едно и също ядене, което предизвиква такова отвращение, че му се повръща само при споменаване на името му. Но въпреки това, вече няколко седмици подред го карат два пъти на ден да яде някаква риба, готвена със зехтин. Тукашният лекар, който посещава от време на време Дяволския остров, твърди, че вашият брат е здрава натура и проявява голяма съпротивителна сила както във физическо, тъй и в психическо отношение. Не знам дали правя добре, че ви пиша, но можем да се надяваме, че той ще преживее още дълги години.
Извинете, че натъжих братското ви сърце с тези печални новини, но аз предполагам, че вие желаете да чуете най-сетне истината относно състоянието на нещастния страдалец от Дяволския остров.
Това писмо изпращам на един мой роднина във Фонтенебло, с молба да ви го препрати при първа възможност. Твърде е възможно обаче, моят роднина да не намери скоро възможност да ви изпрати тайното писмо, без да излага себе си на риск.
П. S. Побързайте да спасите нещастната Алиса Тери. Би било ужасно, ако тази младост, тази хубост и благородство, станат жертва на животинската жестокост на губернатора на Френска Гвиана.
Когато Херберт Франк свърши с четенето на писмото, той видя Матийо Драйфус силно разстроен.
— О, моя нещастна Алиса — изхлипа той, като кършеше ръце. — За нас се пожертва тя, заради нас си навлече нещастие. Мога ли да чакам хладнокръвно, докато каенският жесток звяр, Червения Галицин, те разкъса! О, не! Този почтен млад човек, Либел, има право. Светът не бива още веднъж да преживее мизерната комедия, един невинен да страда в Каена, без да има кой да го освободи. Аз сам ще дойда да те спася и ако не успея, поне ще отмъстя за тебе! Ако Галицин ти е отнел вече живота, той трябва да умре от моите ръце!
— Чакайте малко, господин Драйфус, — възпря го немският детектив. — Виждам, че ви сте най-неподходящият човек, който би могъл да изтръгне жертвата от ръцете на каенския кръволок. Какво бихте направили в най-добър случай? Бихте застреляли Галицин. Но по този начин на младата американка не бихте помогнали по никакъв начин. С това бихте зарадвали само Естерхази и неговите другари, защото за такова убийство ще отидете на гилотината! Не, това е работа за професионалист, както Либел е схванал вярно. Той трябва предпазливо да души и търси, докато се натъкне на истинските следи, а след това по всякакъв начин да помогне на нещастницата. Господин Драйфус, аз съм готов да се нагърбя с тази работа, ако имате доверие в мен и ми дадете необходимите средства за това.
— Франк! — трогна се Матийо Драйфус. — Наистина ли се нагърбвате с тази трудна задача? Помислете си, преди да събудите у мен надежди, които впоследствие, може би, не ще оправдаете. В Каена ви очаква затвор, а може би и смърт…
— Нямам си никого. Родителите ми са умрели, роднините си не познавам. Нямам жена или момиче, което да ме обича. Виждате, че съм най-подходящият за тази цел. Ще поставя само едно-единствено условие, което желая да бъде изпълнено преди да замина.
— Каквото и условие да поставите, то ще бъде изпълнено — съгласи се бързо Матийо.