— Добре, познавам в Париж едно младо момиче, което е само и беззащитно. Една случайност ме събра с нея. Желая това момиче да бъде осигурено, преди да замина. Разберете ме добре, осигурено не с пари, тъй като аз не съм богат, но мога да й оставя достатъчно, за да живее. По-точно казано, бих искал да се уверя, че Фернанда, така се казва момичето, е настанено в порядъчна къща, където ще се грижат за нея. Ако е възможно, вашата снаха, госпожа Драйфус, да вземе Фернанда в своята къща, тя би се радвала, тъй като няма по-мило и по-приятно момиче от нея.
Матийо подаде ръцете си на детектива.
— Дайте си ръцете, Херберт Франк — възкликна той. — Вашето желание е изпълнено. Какво не би направила снаха ми Херманса за оногова, който вярно, усърдно и предано служи на нашата нещастна кауза. Нека веднага отидем при жената на брат ми, за да уредим работата, или още по-добре идете и вземете госпожицата и елате веднага с нея във вилата на снаха ми.
След час Херберт Франк с Фернанда влязоха в салона на малката вила, обитавана от вярната съпруга на нещастния капитан Драйфус. Матийо Драйфус беше вече там. Той беше разказал на снаха си за решението на Херберт.
Херманса го посрещна трогната.
— Бог да ви е на помощ. Дано успеете в това, в което другите не успяха. Освободете Алиса от ноктите на звяра и я доведете отново в обятията на нашия Матийо. Ако искате да направите добро на една нещастна жена, ако искате да ощастливите едно сираче, направете всичко възможно, за да освободите и моя мъж, тази нещастна жертва на беззаконието.
След това тя се обърна към бледата и измъчена Фернанда.
— О, вие, принадлежите към ония хора, които човек от пръв поглед може да познае, тъй като на челото ви блести чистата невинност на благородната душа.
Фернанда сведе очи. Тя не отговори.
— Добре дошла — продължи оживено Херманса, като прегърна нежно младото момиче. — Нека бъдем добри приятелки. Мили Андре, и ти ще обичаш тази млада дама, нали?
Момчето, което беше преживяло толкова много, преди да бъде освободено от страшното училище за престъпници, подаде почтително ръка на Фернанда.
— Щом мама ви обича и аз ще ви обичам — увери я то.
След това детето се обърна към Херберт Франк.
— Ако видите моя баща — го помоли, — кажете му да не плаче и да не се отчайва. След няколко години неговият любимец, малкият Андре, ще бъде вече мъж и ще го освободи.
с Херманса се разплака и прегърна сина си.
— Расти, мой сине, расти — изхлипа тя — и ако никой дотогава не е отмъстил за баща ти, ти ще го направиш. Обичай Франция, но я освободи от подлеците, които петнят честта на нашето отечество!
Момчето вдигна тържествено малката си ръка:
— Заклевам се в това, майко!
Фернанда остана в гостоприемната къща на госпожа Драйфус, а Херберт си отиде, за да се приготви за своето пътуване. Матийо желаеше колкото е възможно по-скоро да се притекат на помощ на нещастната Алиса.
Детективът направи своите приготовления за експедицията толкова тайно, че дори на Матийо Драйфус не съобщи нищо. Той му каза само, че ще избере такова облекло, което ще му позволи незабелязано да стигне в Каена.
Така минаха осем дни. Херберт Франк вече трябваше да замине за Френска Гвиана. Той се беше сбогувал с Матийо и Херманса, а Фернанда помоли с едно писмо да дойде още веднъж в квартирата, която, той държеше на улица „Поасониер“.
На определения час момичето дойде. Фернанда беше необикновено развълнувана, когато подаде на Херберт ръка за сбогом.
— Всъщност — погледна го в очите с болка дъщерята на нещастната госпожа Турвил, — с вашето заминаване аз правя най-голяма жертва. Защото, ако в онази варварска и жестока страна, която е толкова далеч от законите на културна Франция, ви се случи нещастие, аз ще загубя най-добрия си приятел, единственият човек, който се погрижи за мен. Да — продължи тя, без да сдържа мъката си. — Аз бих загубила един брат, когото вечно ще оплаквам.
— Брат ли? — попита тихо Херберт, като стисна нежната ръка на Фернанда. — Наистина ли не мога да ви бъда нещо повече от брат? Не съществува ли чувство, което да раздвижва по-силно душата от чувството, което една сестра изпитва към един брат?
С тиха въздишка Фернанда наведе глава:
— Моля ви се — извика тя, — заклевам ви в нашето приятелство, Херберт Франк, да не говорите повече за това. Спестете на мен и на себе си обяснения, които само ще огорчат часа на нашата раздяла. Моля ви се, задоволете се със сестринските ми чувства.
— Не, Фернанда, не, момиче! От първия момент, когато те видях, те обикнах, виждах те в моите сънища. Когато те изнесох на ръце от пламъците на базара, ми се струваше, че спасявам част от своя живот. Струваше ми се, че печеля победа над своята собствена съдба, която досега ме е дарявала с твърде малко щастие. Фернанда, аз тръгвам сега по море. Вълните на океана са измамни. Те могат да ме погълнат. Отивам срещу един дявол, когото без страх трябва да гледам в очите. Но ако преодолея всичките тези опасности, ако се върна в Париж, заедно с оная, която отивам да освободя, искам да дойда при тебе и да те попитам: „Фернанда, любима на моето сърце, искаш ли да станеш моя жена, искаш ли да делиш с мене скърби и радости?“ О, Фернанда, ти сладко, възхитително момиче, не се извръщай и не се черви. Кажи ми думата, която като откровение ще ме придружава навсякъде, която ще поддържа бодростта ми, ако някога отпадна духом. Фернанда, обичаш ли ме? Фернанда, искаш ли да станеш моя?