Херберт Франк изрече тези думи с буйна страст. Иначе толкова спокойният мъж, който беше свикнал да пресмята всичко и да действа смело, се хвърли сега към Фернанда на колене и протегна умолително ръце.
Но тя бързо побягна към вратата.
— Не бива, не мога да ви отговоря — изрече тя с безкрайна болка. — Херберт, не правете себе си и мен нещастни. Опитайте се да ме забравите. Аз съм само едно просто, обикновено момиче. Какво мога да бъда за вас, за вашия бъдещ живот, за бляскавото бъдеще, което лежи пред вас!
— Ти си моето щастие, ти си всичко за мен. Херберт беше станал и я настигнал пред вратата.
Сега, когато стоеше съвсем близо до нея, Фернанда се хвърли съвсем неочаквано на гърдите му, ръцете й го прегърнаха, устните й се впиха в неговите. Тя не можеше повече да сдържа чувството на неизказано щастие, бурята на любовта.
— Да, аз те обичам, обичам те, Херберт — извика момичето и сълзи потекоха по бузите му. — Но не мога да бъда твоя, защото не съм достойна да стана твоя жена, да стана жена на един почтен човек!
Преди още Херберт да успее да каже дума, тя се откъсна от него и се втурна надолу по стълбата.
С разплакано лице вървеше по улиците, по които вече се спускаше здрачът. Беше наближила вилата на новата си покровителка и благодетелка Херманса Драйфус, когато изведнъж пред нея изникна една висока мъжка фигура.
Мъжът спря като закован и хвана бързо ръката й.
— Фернанда Турвил!
— Анри, полковник Анри, велики Боже, вие ли сте?
— Да, аз съм! — поде Анри, като поглъщаше с поглед хубавото момиче. — Да не би да си помислила, че съм напуснал този свят и ти никога няма вече да ми паднеш в ръцете? Да не си въобразяваш, че съм те забравил! О, не, Фернанда, ти си твърде хубава, твърде съблазнителна. Който веднъж те е държал в обятията си, той не може вече да те забрави!
От Фернандиното лице изчезна и последната капка кръв.
— Смилете се над мене — изстена тя, — оставете ме, не ми напомняйте за ужасното минало, за времената на позор и унижение. Иначе ще ме принудите да потърся смъртта си в Сена?
— Защо пък да не ти припомням, че си ме обичала някога? — прекъсна я сурово Анри.
— Никога не съм ви обичала и никога няма да ви обичам, а ако искате да знаете, аз обичам другиго!
Пресипнал вик изхърка в гърдите на Анри.
— Другиго ли? Това не е вярно! Не си ли се отдавала в моите прегръдки, не си ли отвръщала на целувките ми? Една жена, която наистина защитава честта си, не може да бъде изнасилена и от най-силния мъж!
— Престанете! — извика възмутено Фернанда. — Аз не съм вече безпомощна във вашата власт. Сега вече имам приятели, които биха ме защитили!
— Лъжеш! Зная, че нямаш никакви приятели в Париж.
Заслепена от своя гняв, Фернанда отговори:
— Тогава знайте, че живея у госпожа Херманса Драйфус, жената на нещастния капитан.
— Ах, това е интересна новина! В такъв случай Матийо Драйфус е твоят покровител и ти с любовта си ще му платиш за неговите рицарски услуги.
— Мръсен клеветник! Матийо Драйфус е почтен човек, той не би злоупотребил така подло като вас с беззащитното положение на едно нещастно момиче. Сега ме оставете да си вървя, иначе ще извикам полиция.
— Полиция ли? — процеди иронично Анри. — Да, извикай я, с това само ще ми спестиш труда, тъй като, ако и сега не дойдеш с мен и не се съгласиш да бъдеш моя любовница, ще съобщя на парижката полиция интересната новина, че Фернанда Турвил, дъщерята на оная жена, в чийто дом на улица „Росини“ се намери труп, скрит в един гардероб, е съучастница на това убийство и се намира под покровителството на фамилия Драйфус.
Възмутена Фернанда вдигна ръка, като че ли искаше с един удар да го унищожи.
— Подлец! — кресна тя високо. — Осмелявате се да стоварите убийството върху майка ми, което сам извършихте? Аз ще изляза и ще свидетелствам срещу вас, тъй като, знайте сега, аз подслушвах и наблюдавах, когато удушихте Лемерсие в моята стая.