Чертите на лицето на Анри се изкривиха. От гняв и възбуда той дълго не можа да каже нито дума. Най-сетне въздъхна и рече:
— Добре, че ми призна това. Сега, Фернанда, знам, че ти си моя неприятелка. Ще се срещнем пак!
Той хвърли още един поглед пълен с омраза върху момичето и бързо се скри в една напречна уличка.
Като подгонена от зли духове, Фернанда изтича до къщата на госпожа Драйфус и когато се прибра, трескава, разплакана, извън себе си, тя се хвърли на врата на Херманса и успя само да издума:
— Сега знам, че няма дълго да живея. Ще умра заради миналото си…
Херманса с мъка я успокои донякъде.
Вече беше време за вечеря и Андре дойде да съобщи, че трапезата е сложена. Но преди още да свършат вечерята, една от слугините влезе бледа и разтреперана и каза нещо на ухо на госпожа Драйфус.
— Не може да бъде, не е възможно! — сепна се Херманса. Полицията няма какво да търси в моята къща! Да не са измислили нови мъки за мен, някой нов разпит, нови терзания. Поканете полицейския комисар да влезе.
При тези думи Фернанда стана. Тя беше по-бяла от покривката, с която беше покрита масата.
— Не вярвам — каза тя глухо, след като слугинята излезе — да има някаква опасност за вас, госпожа Драйфус. Полицията не търси вас, тя търси мене.
— Вас, Фернанда? Но каква работа има с полицията едно толкова невинно и чисто момиче?
— Сега ще разберем!
Премалялата Фернанда посочи вратата, която в този момент се отвори и в стаята влезе един чиновник от парижката криминална полиция.
Чиновникът се поклони на госпожа Драйфус и каза:
— Извинете, госпожо, че ви прекъснах вечерята, но бързам.
— Какво ви води тук?, — попита Херманса.
— Не се отнася до вас, госпожо — продължи чиновникът, — но позволете ми да задам няколко въпроса на госпожицата, която се намира тук, във вашето общество.
Комисарят се приближи бавно до Фернанда, като я гледаше право в очите.
— Как се казвате, госпожице? — попита той.
— Аз… се казвам… Фернанда…
— Кажете как е фамилното ви име!
— Фернанда… Милостиви Боже… не мога да ви го кажа!
— Добре, тогава аз ще го изрека — заяви сурово комисарят. — Вие се казвате Фернанда Турвил и сте дъщеря на оная госпожа Турвил, която държеше едно съмнително заведение на улица „Росини“ и която една нощ внезапно изчезна.
— Не е вярно, господине — ужаси се Херманса, — не може да бъде. Тук има съвпадение на имена, тази госпожица не може да бъде дъщеря на една жена, която е упражнявала такъв долен занаят. Тя не може да произлиза от една, както вие казахте, съмнителна къща.
— Госпожицата сама ще ви каже дали говоря истината.
Тогава Херманса се изправи пред бледото момиче, протегна й ръка и каза:
— Фернанда, ако това е лъжа, кажете ми. Фернанда не отговори. Тя стоеше бледа и неподвижна като мраморна статуя.
— Фернанда — повтори Херманса, — аз ви обичам като сестра, не ме оставяйте да се заблуждавам, не ме карайте да вярвам, че твърденията на този чиновник…
— Те са верни — успя с мъка да промълви младото момиче.
Херманса Драйфус закри лицето си. Разплака се и излезе от стаята. Мисълта, че тя, най-чистата жена във Франция, е живяла под един покрив с едно развалено момиче, я ужасяваше.
В това време полицейският чиновник сложи ръка върху рамото на Фернанда и каза:
— Фернанда Турвил, в името на закона вие сте арестувана! Заподозряна сте като съучастница в убийството на тайния агент Лемерсие, което е станало на седми януари тази година в къщата на майка ви на улица „Росини“ и чийто труп е намерен в един гардероб. Подайте си ръцете, мой дълг е да сложа белезници на убийцата.
Механично, като че ли се движеше в сън, Фернанда подаде ръцете си.
— А сега, без много шум, ще тръгнете с мен — продължи комисарят. — Ще ви заведа в предварителния затвор. Следователят, господин Бертулус ще ви подложи на разпит.
Тогава Фернанда страстно вдигна към небето окованите с белезници ръце и извика с ужасен глас, който звучеше като заплаха не към едного, а към цял град, към този лъжлив, развратен, корумпиран Париж:
— Добре, изправете ме пред съдията! С нетърпение очаквам да се явя пред него, за да назова истинския убиец! И не само оня, който удуши нещастния Лемерсие, но и цяла банда от убийци, които свободно се разхождат из Париж и вършат своите престъпления. Първата жертва, която те хладнокръвно унищожиха, бе капитан Драйфус! Отведете ме! Истината иска да види един справедлив съдия.
29.
Манастирът „Сакре Кьор“, което значи „Светият кръст“, е едно старинно здание, което се намира в Париж. Малцина от ония, които минават покрай стените му пропускат да свалят почтително шапка и където и да се появи по улиците на Париж някоя от калугерките на „Светият кръст“, всички учтиво й помагат. И най-суровите хора, които иначе се отнасят към всичко с презрение и подигравка, замлъкват пред калугерките от този манастир. С тях не се подиграват, не ги обиждат. Цял Париж обича сестрите от „Светият кръст“. Но и в цял свят няма по-милосърдни, по-готови за жертва същества от обитателите на тоя манастир.