Но слабостта на Натали трая само половин минута. Тя се изправи и горящите й очи се вгледаха втренчено в лицето на момичето.
— Би ли могла да докажеш това, което твърдиш? — попита сестрата с твърд метален глас.
— Мога да го докажа, не се съмнявай в това, благочестива сестро. Тук, в затвора, по време на дългото ми усамотение си изясних много работи от предишния ми живот. Известни думи на Анри, известни писма, които един ден изпаднаха от джоба му и които аз прочетох, и още една тайна, която искам да скрия от вас. Да, Естерхази предаде Франция! Мога да спася Франция, ако не отивам на заточение, на смърт.
— Момиче — решително изрече сестра Натали, — Фернанда Турвил, ние трябва да те спасим.
— Да ме спасите?
— Да, трябва да предотвратим отиването ти на Дяволския остров. Друга ще отиде вместо тебе.
— Няма ли да забележат измамата? — Фернанда се разтрепера от вълнение. — Пък и къде по света ще се намери жена, достатъчно себепожертвувателна, за да отиде не заради мен, а заради Франция, заради доброто на отечеството. Да отиде на такова ужасно заточение, да се откаже от живота си…
— Тя е пред теб — продума Натали глухо.
— Как, сестро, вие, вие самата? О, не, не! Не мога да приема такова нещо. Това значи да изпратят един ангел небесен да страда вместо мен.
— Ти сама го каза, Фернанда — прекъсна я монахинята. — Не за теб ще направя тази жертва, а за Франция, за благото на отечеството. Но не само това — прибави тя със съвършено променен твърд глас. — Не искам да се правя на по-добра, отколкото съм. Отмъщението ме кара да го направя, отмъщението на една майка, чието дете са убили.
Тя свали забрадката от главата си.
— Погледни ме, Фернанда Турвил — продължи тя вече с тих проницателен глас. — Пред тебе стои жената на оногова, когото ти нарече предател на Франция.
— Милостиви Боже, графиня Натали Естерхази!
— Да, аз съм, аз съм нещастната жена на черния майор. Той ме напусна, унизи ме пред своята любовница, остави децата ми да гладуват, но всичко това му прощавам. Обаче аз имам основание да предполагам нещо повече. Аз чувствам със сигурност, че този безсъвестен баща е причина за смъртта на детето си. Той е накарал някой от своите оръдия да го заведат при едно болно от дифтерит дете, за да го премахне. И не само да го премахне, а за да съкруши напълно мене, своята жена. Струваше му се, че съм още твърде много щастлива щом притежавам такова съкровище като любимото си дете. Той пожела да ме лиши от всякаква любов. Да остана сама, съвсем сама. Но сега небето ми даде едно оръжие, нещо просветна пред очите ми и аз познах пътя, по който трябва да вървя. Той е мой съпруг, но е предал Франция. Предателят трябва да получи заслуженото наказание! А сега бързо, дайте ми вашата рокля и вземете моето монашеско облекло. Никой няма да забележи смяната. Ще закриете лицето със забрадката, когато напускате затвора, а аз ще закрия лицето си с кърпичка, така че никой да не може да го познае.
Двете жени се готвеха да сменят дрехите си, когато се чу дрънкане на ключове пред вратата.
— Някой иде — пошепна графинята. — Ще трябва да отложим изпълнението на плана за след няколко минути.
Тя закри лицето си със забрадката и когато Анри влезе в килията, тя мълчаливо излезе и зачака в коридора. Вратата едва се беше затворила и Анри се приближи до Фернанда.
— Фернанда — каза той, — виждаш ли докъде стигна със своя инат и упоритост! Предстоят ти двадесет години заточение на Дяволския остров, но съдбата ти е още в твоите собствени ръце. Закълни ми се, че ще станеш моя любовница и ще бъдеш такава, докато аз желая това, и ще ти дам възможност да избягаш по време на пътуването.
Една мисъл мина като светкавица през ума й. Дали да не използва този случай за самопожертвувателната си благодетелка графиня Натали? Тя наведе очи.
— Анри — прошепна тя тихо. — Виждам, че излязохте победител. Добре, съгласна съм с вашите условия. Но как ще направите така, че да мога да избягам по време на пътуването?
— Най-сетне — възтържествува Анри. — Най-сетне прекланяш глава, макар и чак в дванадесетия час. Ако беше се поколебала още малко, не би могло вече да те спаси дори моето голямо влияние, тъй като този, който стъпи веднъж на Дяволския остров, е загубен. А сега слушай, защото имаме само няколко минути за разговор. Ще се качиш спокойно в Хавър на парахода, който ще пренася престъпниците. Ще бъде вечер, когато ще те качат на борда. Но когато се качваш по въжената стълба, скочи в морето. Там съвсем наблизо ще се намира лодка, която ще те спаси и доведе в Париж. Аз ще те посрещна с отворени обятия, Фернанда. Всичко ще ти простя, ако искрено, вярно ме дариш с любовта си.