Те се приготвиха и вече бяха на вратата, когато Латур се сети нещо:
— Чакай малко, не е добре да нося всичките си пари в джоба. В Париж има доста джебчии. По-добре да ги оставя тук, като ги скрия на сигурно място. Но къде е сигурно? Леглото не е. Там крадците най-напред претърсват. Печката! Но и това скривалище е известно на крадците. Чекмеджетата на скрина нямат ключалки. Масата също не е сигурно скривалище за ценни неща. Стой, сетих се — продължи той шепнешком. — Ето лампата, газта в порцелановия резервоар вчера изгоря. Там ще скрия тристате франка, часовника, пръстена и иглата и след това ще сложа лампата на масата. Кой ще се сети, че в нея е скрито цялото ни съкровище?
Латур отвори порцелановия резервоар на лампата, сложи вътре цялото си богатство и след като постави отново шишето и абажура, заключи вратата и излезе с Роберт.
След около четвърт час вратата на съседната квартира се отвори. Небрежно облечена жена подаде чорлавата си глава. Това беше Нощната птица. Тя се озърна, ослуша бе и като не чу никакви стъпки по стълбата, изкачи се в коридора и с тихи стъпки приближи вратата на Латуровата квартира. Натисна бравата, но вратата беше заключена. Тогава извади една връзка с шперцове от джоба на нечистата си пола и опита един след друг няколко от тях. Най-сетне един стана. Вратата се отвори. Тя влезе в стаята на двамата приятели. Хвърли бегъл поглед върху обстановката, след това се спусна като хиена, която е надушила плячка върху леглото и сграбчи възглавницата. Разочарование се изписа по лицето й. Изтича до печката, отвори желязната вратичка и забърка в пепелта.
— Нищо — промърмори тя, — и тук нищо, а парите трябва все пак да са тук, аз чух ясно, как той каза на момчето, че в Париж има твърде много джебчии. Значи, ще трябва да търся на друго място. В скрина сигурно не са, в чекмеджето на масата — също. Не вярвам да са направили дупка в пода, както ние правим, когато крием крадени неща. Дявол да го вземе, с празни ръце ли ще си отида?
Не, няма да си тръгна съвсем с празни ръце. Тук има половин хляб и пържено месо. Ще седна поне да се нахраня. И в лампата сигурно има малко газ, ще го изпразня в моята, тъй поне няма да седя довечера на тъмно.
Тя извади глобуса и шишето. Изведнъж нададе силен вик!
— Намерих го — тържествуваше крадлата. — Ето тук е това, което толкова дълго търсих. Виж ги ти, какви хитреци били. Това е едно скривалище, за което не би се сетил и опитен крадец… Един брилянтен пръстен… часовник с ланец…. игла за вратовръзка и… едно, две, три… триста франка. Ех, че хубава плячка! Не оставам вече в тази дупка. Нека полицията погребе моите гладници. Труповете им още лежат на сламеника и осмърдяват стаята. Да бързам да си събера багажа и да се махам от този квартал. Да си опитам късмета някъде другаде в Париж.
С треперещи ръце тя нагласи лампата и побърза да се измъкне. Но на вратата спря като закована. Побледня, разтрепера се и пресипнал вик на изненада се изтръгна от гърдите й.
Пред нея стоеше Леопард, любовникът й, бащата на децата й, който от няколко месеца не се беше погрижил за нея.
— Къде се дяваш, Нощна птицо? — скара й се престъпникът. — Дойдох при тебе, защото трябва да се скрия от полицията. Уф, в каква воня живееш…
— Децата са мъртви — обясни жената, — Умряха от глад, има вече няколко дни от тогава.
— Мъртви ли? — запита той, без да прояви някакво бащинско чувство. Хвърли равнодушен поглед върху малките трупчета, които бяха започнали вече да се разлагат. — Те бяха мили деца, твърде добри за този свят, горе на небето ще им е по-добре… Но какво носиш в престилката си?
Нощната птица уплашено се дръпна назад.
— В престилката ли? — промърмори тя. — Нищо… изпросих малко въглища от една съседка, ще ги туря в печката, за да не е толкова студено.
Тя бързо се обърна, отиде при малката желязна печка и скри под няколко клечки дърва и бучки въглища, които още се намираха в печката, току-що откраднатата плячка.
Леопард се обърна равнодушно и запали цигара.
— Я слушай, Нощна птицо! — каза той, — Бихме могли пак да тръгнем заедно. Сега, когато се отърва от децата, ще можеш да печелиш.
Да тръгнат пак заедно! Очите на младата жена светнаха. Със страстно желание погледна тя хубавия престъпник. Това беше най-силното, най-съкровеното й желание, отново да се събере с него, но тя и насън не се осмеляваше да се надява, че може да се сбъдне. Сега сам й го предлагаше. Хвърли се на врата му, обсипа го с целувки, които той прие с вид на човек, свикнал да бъде обожавай от жените.