Най-напред я поглади нежно по невчесаната глава.
— Весел живот ще си наредим ние, Нощна птицо! — опита се да бъде мил той. — Но най-напред ще трябва да си намерим друга квартира, защото тук ще дойде полицията да ме потърси. Имаш ли пари?
Нощната птица се поколеба за момент дали да каже на любовника си за откраднатото съкровище. Но тя вече достатъчно добре познаваше Леопард. Той винаги й вземаше спечелените или откраднати пари и я биеше, ако тя решеше да протестира. Затова вдигна полата си, бръкна в десния си чорап и извади оттам два златни наполеона.
Те й бяха останали от парите на Габриела Пей, след като беше разплатила тук-там дълговете си.
Леопард взе единия от тях.
— Аз съм съвсем оголял — призна той. — Председателя носеше у себе си нашите пари, когато стана нещастието във Версай… Ти сигурно си чула, че Председателя е хванат?
— Да, четох го във вестника. Какво, ще го изоставите ли?
— Нищо подобно! Ще го измъкнем от ръцете на полицията, но трябва да изчакаме удобен момент, когато го прехвърлят от Версай в Париж. Впрочем за тази работа разчитам и на теб, Нощна птицо!
— Знаеш, че правя всичко, каквото ми заповядаш — изгледа го влюбено жената и се притисна до него.
— Добре, тогава донеси ми най-напред едно порядъчно парче месо и ми го опържи — поиска Леопард, — може да ми донесеш и едно шише вино. От два дни не съм ял както трябва, не смеех дори в Салпетриерата да отида, защото тия полицейски кучета ме търсят навсякъде.
— Сега ще ти приготвя хубаво ядене — разбърза се Нощната птица, — почакай само няколко минути, ще донеса всичко. И цигари, каквито обичаш, и любимото ти вино… О, ще направя всичко за теб, само не ме напускай!
Леопард целуна любовницата си и тя щастлива изтича навън.
В това време Леопард замислено крачеше из стаята. От време на време хвърляше поглед върху малките трупове, без много да се трогва от тях. Този престъпник нямаше сърце.
— И аз мога да свърша малко работа — каза на себе си. — Ще наклада хубаво печката, че като се върне Нощната птица, да намери стаята затоплена.
Той грабна шепа слама от скъсания сламеник на умрелите деца, взе парче мръсна хартия, която намери сред стаята, и ги натъпка в печката, като си свирукаше оперетна мелодийка.
— Дърва и въглища има — реши той, — значи, само да я запаля.
Драсна кибритена клечка, допря я до сламата и огънят весело пламна. Доволен от своята работа, Леопард се изправи.
— Все пак най-добре ще е, ако взема тази жена при себе си — промърмори той, — сръчна шпионка е, и сега, когато ме гонят, може да ми бъде много полезна.
Най-сетне по стълбите се чуха стъпките на Нощната птица. Тя влезе тържествуваща, сложи на масата хубаво парче телешко месо, шише вино, хляб и цигари.
— Ето — каза тя, — сега можем да прекараме заедно един щастлив час, а след като се нахраниш, ще се измъкнем и ще си намери друга квартира.
— А труповете? — попита Леопард. Но Нощната птица не му отговори.
С широко разтворени очи и вдигнати над главата ръце тя гледаше ужасена огъня в печката.
— Кой направи това? — можа най-сетне да запита.
— Кой го е направил ли? Че кой друг освен мен? — отговори Леопард. — Благодари ми, че ти помогнах! Какво искаш повече?
— Бъди проклет! — изкрещя Нощната птица. — Нещастнико, кой ти каза да запалиш огън в печката? Знаеш ли, какво направи? До просешка тояга ни докара, а можеше доста време да си поживеем хубаво и безгрижно! В тази печка беше цялото ми богатство?
— Полудяла ли си, жено? — кресна ядосано Леопард. — Една шепа слама и мръсна хартия! Това ли ти, беше богатството?
— Шепа слама, мръсна хартия! — изрева проститутката. — И триста франка, и един златен часовник с ланец, и брилянтен пръстен, за който гърбавият Питу щеше да ни даде най-малко двеста франка назаем, па и една игла за вратовръзка, която не струваше по-малко от петдесет франка… Ние сме съсипани, разорени или… а, знам каква е работата, проклети разбойнико, върни ми парите и скъпоценностите!
И преди хубавецът-престъпник да се сети какво става, тя се спусна към него и му издра и разкървави лицето.
— Запалил си огъня само за да ме заблудиш — извика тя, — познавам те, искаш да ме ограбиш… Мръсник, крадец… разбойник. Дай ми нещата!
Леопард отблъсна с един юмрук побеснялата жена, тъй че тя се олюля и падна близо до печката. Грабна дебел бастун и я заудря жестоко.
— На ти! — изкрещя злобно. — Ще ти докажа, че мога още да те обуздавам! Проклето женище, ти ми обезобрази лицето… на ти… още, още… полумъртва да лежиш там… ще ти строша кокалите… триста франка, златен часовник, брилянтен пръстен… защо скри от мен нещата? Ако сега не струват нищо, ти си виновна за това. Ще те бия, докато ти изскочи душата!