С тези думи морякът, какъвто, ако се съди по думите и вида му, беше без съмнение новодошлият, седна на една свободна маса и огледа внимателно широката зала на хана. Съдържателят чукна с нож по една чаша и когато гостите замлъкнаха, извика с висок кънтящ глас:
— Господа, който иска да работи, му се предлага много съблазнителен случай. Тук е почтеният господин Сириус Сенегал, най-големият морски агент в Хавър. Той е ощастливил много младежи, като ги е настанил на различни параходи. В джобовете му дрънкат пари, момчета, думите му не отиват на вятъра, той върши добра работа. Кой иска да тръгне с уважаемия господин Сенегал?
— Охо, приятелю — прекъсна параходният агент хвалбите на съдържателя, — вие говорите така, като че ли аз съм дошъл да събирам фурдата на Париж. Всеки не може да ми влезе в работа. Който иска да преговаря с мен, трябва да им здрави кости и железни мускули. Когато вълните на океана зареват и се издигнат високо колкото къща, когато и най-големите параходи се люлеят като орехови черупки по грамадните им бели гребени, тогава оня, когото Сириус Сенегал е препоръчал на някой капитан, не бива да почне да плаче като малко дете. Той трябва да има смелост в гърдите си, да може да гледа смъртта право в очите. С една дума, трябва да бъде човек на място. Ако е такъв, ще получи пари: двеста франка предварително за обзавеждане и прилична месечна заплата.
При тези думи параходният агент извади от джоба си шепа жълтици и ги хвърли небрежно на масата пред себе си. Този начин на привличане на морските сърца действаше неотразимо върху посетителите на „Празния джоб“.
Младежите от всички маси застанаха около Сириус Сенегал, който бързо започна прегледа си.
— Да се махаш от тук, вагабонтино — нахока той едного от тях, — ти си само една връзка криви кокали. Вятърът веднага ще те отвее от борда.
На друг пък каза, че гръдният му кош бил много тесен.
— Много си слабичък, моето момче — поклати глава, — с такива дробове половината от времето ще лежиш в лазарета.
Така прехвърляше един след друг и мнозина бяха недоволни и разочаровани.
— Там има още един — Сириус Сенегал посочи към масата, където Латур и Роберт седяха и чакаха да видят какво ще стане.
— Не искате ли да си опитате късмета, приятелю? — обърна се съдържателят към Латур. — Елате насам, тук има бол пари, трябва само да протегнете ръка, за да ги вземете. Пък и, струва ми се, сте тъкмо подходящ човек за нашата акула.
Латур стана. Приближи се до масата и параходният агент изгледа внимателно бившия клоун.
— Не е много едър — промърмори той, — но изглежда як и добре сложен. Е, приятелю, имате ли желание да станете моряк?
— Да, вземете го — намеси се един глас съвсем близо до Латур, — ще има да се смеете и забавлявате на борда. Ще ви прави номера и смешки. По-рано беше клоун в цирк „Мелини“, спомням си, че съм го виждал да играе някъде.
Тези думи бяха казани от едно високо, силно сипаничаво момче, чийто запуснат, див вид красноречиво говореше, че той е един от ония, паднали хора, които живеят от позора на някоя любовница.
— Чухте ли, какво каза хубавият Бено? — разшумяха се другите. — Този там е палячо, липсва му само качулка и представлението може да започне!
Очите на Латур светнаха като мълнии. Той се обърна презрително към посетителите на „Празния джоб“:
— Паплач! Хиляди пъти е по-добре да си клоун, отколкото безделник и крадец!
Сипаничавият се приближи до него.
— Крадец ли казахте! — изръмжа той. — Навярно желаете да се запознаете с моите юмруци? Вземете си думите назад или ще ви строша няколко ребра така, че тринадесет месеца няма да се отървете от доктора.
— Хвалипръцко! — процеди презрително-Латур.
В същия миг сипаничавият замахна с юмрука си, за да го стовари с всичка сила връз главата на Латур. Но той като че ли очакваше нападението. С котешка гъвкавост се извърна, избягна удара и в следния миг стовари юмрука си зад лявото ухо на противника си, който, олюлявайки се, отстъпи назад. Като видя това, Латур се отдръпна, а после се спусна като тигър върху нахалния младеж и го халоса с такава сила по челото, че той окървавен падна в безсъзнание на пода.
— Обзалагам се, че този човек е най-добрият борец, когото съм виждал досега — кимна с разбиране Сириус Сенегал.
Той стана, отиде при Латур и му подаде ръка.
— Искам да поговоря с вас насаме — му прошепна. — Това момче ваше ли е?
— Да — отговори бившият клоун, — брат ми.
— Тогава нека дойде с нас. Съдържателят на „Празния джоб“ ще ни отвори малката стая и там ще си поговорим на чаша шампанско.