— Всичко е спокойно — прошепна той на другарите си, — няма от какво да се боим.
— Там още нещо свети — каза Равелак, сочейки къщата на гробаря.
— Там живее гробарят — прошепна успокоявайки ги евреинът. — Много добре познавам стария Бибу. — Той е слаб и немощен и ако ни попречи на плана, тогава…
— Тогава ще го премахнем лесно — отсече Мъртвешката глава.
Тримата скочиха от стената, което не беше лесно за стария евреин. Но той изпревари двамата си другари. Някаква невидима сила го движеше, цялото му тяло трепереше от страх и възбуда, а гърлото издаваше кресливи хрипове, приличащи на ръмженето на затворен звяр.
Разбойниците вече стигнаха до гробниците на видните парижани. Мъртвешката глава броеше гробовете.
— № 14! — извика той и спря. — Тук трябва да е, Равелак, подай ми фенера.
Разбойникът извади от чантата си малко фенерче и го запали. Светлината му освети старата мраморна стена и в средата й се забеляза здрава желязна врата. Безброй венци и цветя красяха входа на това тъжно място.
— По дяволите — изсумтя Мъртвешката глава, — градоначалникът заключва гробницата, като че е някаква каса, пълна с милиони. Отваря ни се доста работа!
— Нося динамит — каза Соломон Дулсети. — Да разбием вратата.
Мъртвешката глава не искаше и да чуе за такова нещо, защото избухването би вдигнало голям шум. Той повика Равелак и се заловиха за работа.
Червеното куче се оказа много работоспособен. Здравината на вратата го ядоса и той работеше като безумец. Ръцете му огъваха железните пръчки, сякаш бяха от восък.
После двамата започнаха да работят с длетата си — чу се глух шум и вратата се отвори.
Излизащият от гробницата хладен и влажен въздух показа, че входът е свободен. Тримата тръгнаха по стълбите и се намериха в мястото, където семейство Ла Бриер съхраняваше мъртъвците си от двеста години.
Светлината на фенерчето осветяваше многото ковчези, поставени на малки поставки.
— Ето там — посочи Соломон Дулсети.
Мършавите ръце на евреина смъкваха цветята и венците, а разбойниците вървяха и ги тъпчеха с крака.
— Сребърните украшения — каза Равелак, — можем да ги претопим.
— Има време за това — отвърна Дулсети, — най-напред трябва да вземем скъпоценностите, те струват повече.
— Ще отворим ковчега — разпореди Мъртвешката глава.
Разбойниците започнаха работа. Няколко минути владееше гробна тишина. След това Мъртвешката глава и Равелак отвинтиха капака на ковчега и го поставиха до стената.
Пред разбойниците се откри картина, която би трогнала всяко милостиво сърце, но не и безчувствените души на тия осакатени същества.
В ковчега лежеше красива жена. Пленителната красота на лицето й не беше разрушена още от смъртта, само очите й бяха хлътнали дълбоко и устните прибрани. На гърдите й набожно бяха сключени ръцете.
Тази картина не трогна тримата изверги. Жадните им погледи лакомо се плъзгаха по диамантите и скъпото облекло на мъртвата.
Евреинът Дулсети изрева от радост. Той се наведе над мъртвата, хвана ръцете й, погали бледото й лице, като че бе душевноболен.
Тайнственият фенер освети гърдите на нещастницата, която дори в гроба си нямаше спокойствие. Хиляди разноцветни искри светнаха срещу злодеите. Те се излъчваха от скъпоценните бисери, които умрялата имаше на шията си.
Соломон Дулсети я вдигна, а Мъртвешката глава и Равелак заизмъкваха скъпоценностите от пръстите й. После евреинът откачи обеците на нещастницата и всичко това събираше в малка торба, която носеше през рамо.
— Проклятие — просъска Мъртвешката глава, който не беше прикрил грозотата на лицето си и изглеждаше, като че ли е възкръснал от мъртвите. — На този пръст има пръстен с диамант и смарагди, но не мога да го извадя, защото се е сраснал с плътта. Остър нож блесна в ръката на Равелак.
— Отрежи пръста тогава — каза той, като вдигна ръка и искаше да изпълни намерението си.
Дулсети обаче го отблъсна.
— Червено куче, ще оцапаш копринените дрехи, а те струват пари. Брюкселските дантели също имат висока цена.
Съобразителността на евреина бе похвалена от Мъртвешката глава и тримата започнаха да събличат мъртвата.
Скъпоценните дрехи също бяха сложени в торбата.
— И долната фуста е ценна — подсказа евреинът. В този миг Равелак с треперещ глас извика:
— Светлина се движи през гробницата… Мъртвешката глава се уплаши, но Дулсети го успокои.
— Навярно е гробарят, старият Бибу — каза той,,— който има някаква работа. Той няма да ни види, но ако дойде тук и ни попречи, тогава ти, Мъртвешка глава, ще опиташ дали твоят железен чук е по-здрав от неговата глава.