— В такъв случай трябваше да изберете друго средство, драги Естерхази, а не дуел. Дуелът — Анри сниши гласа си — е, малко ненадежден срещу един толкова опасен човек, като вашия братовчед Християн. Трябва да си служим с по-сигурни средства, за да го обезвредим веднъж завинаги.
Естерхази се усмихна отново. Няколко гарвана хвръкнаха, уплашени от присъствието на двамата мъже.
— Виждате ли тези птици — изсмя се черният майор, — те са предвестници на смъртта. Братовчед ми Християн няма да напусне жив това място!
След това той отвори черния калъф, който държеше в ръката си, и извади от него два италиански флорета.
— Вижте тази шпага — каза той, като подаде на Анри единия от тях. — Стоманата е гъвкава, острието е чудесно и въпреки това тя е напълно безопасна за противника.
— Не ми се вярва — възрази Анри. — Този флорет е доста остър и може да намуши човека като на шиш.
— Да, ако не беше пружината на дръжката — каза Естерхази тихо. — Той е като кинжалите на фокусниците, които си го забиват навсякъде по тялото, без да капне капка кръв, защото щом върхът на тази шпага се допре до твърд предмет, веднага влиза навътре в издълбаната дръжка. Затова ударът не причинява никакво нараняване. Тази шпага ще дам на братовчед си Християн. Тази тук е съвсем друга.
При тези думи черният майор извади втора шпага от кожения калъф:
— Погледнете сега. Но внимавайте да не се нараните, защото иначе сте загубен. Острието на тази шпага е отровно! Когато бях в Индия, взех от един изпаднал в нужда аптекар шишенце с много силна отрова, която обаче действа само ако влезе посредством рана в кръвта на човека. За всеки случай преди да тръгна насам, намазах върха на шпагата с онази отрова.
— Дявол да го вземе, вие сте опасен противник, Естерхази — възкликна Анри. — Ще трябва да се погрижа да останем винаги приятели и никога да не се изправяме един срещу друг на дуел.
— Доброволно ви поверих тази тайна, драги Анри, защото вие не можете да бъдете опасен за мен. Нали знаете — мълчанието почива на взаимност. Вие знаете за моите отровни шпаги, а пък аз знам за съмнителното заведение на улица „Росини“. Двете тайни са горе-долу еднакви по значение.
Анри само кимна с глава, като същевременно най-спокойно си запали втора цигара.
В този момент по шосето се зададоха двама мъже.
— Те са — пошепна Естерхази и бързо прибра двете шпаги в калъфа.
Скоро след това пристигна граф Християн Естерхази с доктор Бургер, когото водеше като секундант и същевременно като лекар.
Противниците не се поздравиха. Омразата от една страна и презрението от друга бяха твърде големи, за да могат да се спазят общоприетите норми на учтивост.
— Да започнем — каза късо и остро Бургер, като се обърна към полковника. — Вие сте обидената страна, имате право да изберете оръжие. Какво сте избрали?
— Шпаги — беше късият отговор.
— Добре, колко хода?
— Докато един от противниците стане неспособен за борба.
— Прието. Отбележете местата.
Анри взе черния калъф и отбеляза с две резки на земята местата на двамата противници.
— Само за да изпълня своя дълг задавам въпроса дали не е възможно помирение? — изрече доктор Бургер.
— Не — извикаха едновременно Християн и Естерхази.
— Добре, да започнем.
Естерхази свали шубата, а Християн палтото си.
— Бъдете тъй добър да си изберете шпага — каза Анри, като подаде на Християн калъфа с двете шпаги.
Но той беше сложил дръжката на безопасната шпага малко по-отгоре. И Християн, без да подозира нещо, взе определеното за него негодно оръжие.
— Да започнем — извика нетърпеливо черният майор. — Нямам време да се бавя заради такава дребна работа. Гладен съм, бързам да закуся.
— Господин майорът е много сигурен — забеляза доктор Бургер, като хвърли враждебен поглед върху Естерхази, — но още не се знае кой от двамата господа ще трябва да се откаже от закуската си.
— Аз във всеки случай не — изсмя се Естерхази, който не можеше да сдържи радостта си.
Той размаха като камшик във въздуха шпагата с отровното острие.
— И аз желая тази работа да свърши по-скоро — каза Християн. — Човек трябва да бърза, когато му предстои да накаже един подлец.
— По-скоро — извика ядосан черният майор. — Застанете там и се защитавайте, иначе ще ви промуша като бясно куче.
— Почакайте още един момент — каза натъртено доктор Бургер. — В качеството си на секундант и лекар искам двубоят да се отложи за няколко минути.
— Какво значи това? — сопна се раздразнен Анри. — Какво желаете още, господине?
— Сега ще видите — отвърна спокойно доктор Бургер.
Той застана енергично между двамата противници.