— Неотдавна — каза той с ясен твърд глас, — присъствах в Булонската гора на един дуел с пистолети. Те бяха донесени от единия противник. Някаква жена дойде и попречи на дуела като обвини единия от противниците, че той е убиецът на нещастния Драйфус и причина за неговото мъчително заточение. Обвиненият толкова се обърка, че трябваше да се откаже от дуела. От разсеяност, а може би и защото му трепереше ръката, той изпусна своето оръжие на земята. Аз го вдигнах и го разгледах набързо. Оказа се, че този пистолет е много сложно и изкусно изработен. Той можеше да даде само един изстрел. Запалването на барута и светването щеше да се види, но куршумът нямаше да излезе от цевта, защото тази цев имаше двоен канал, в който куршумът трябваше да падне и да остане там, без да порази целта. Само по една случайност това оръжие не попадна в ръката на онзи, за когото беше определено. Тъкмо обратното, онзи от дуелиращите се, който е готвил клопка на противника си, щеше сам да падне в нея, ако съдбата не беше определила иначе. Чакайте, господин майор, оставете ме да довърша, вас тази история не ви засяга… да не би случайно вие да сте били този нещастен дуелист?
Лицето на черния майор беше станало сиво, той стискаше устни, а очите му пращаха мълнии към смелия млад лекар, който така спокойно и убедително разказваше историйката.
— Не вярвам да сме дошли тук — избухна Анри, — за да ни разказвате интересни дуелни историйки, докторе, какво целите с това?
— Сега ще видите.
Доктор Бургер свирна и от шосето с големи скокове се зададе голямо черно куче. Още едно изсвирване и животното легна в краката на младия лекар.
Доктор Бургер се наведе и погали кучето.
— След като присъствах на този дуел — продължи лекарят, — станах много мнителен, господа, и оттогава винаги съветвам противниците да опитат предварително оръжията си. Това може да ми бъде само приятно, господин майор Естерхази, тъй като представете си какво би било, ако по една случайност попаднеше във вашите ръце оръжие, подобно на онзи пистолет с особена цев! Това куче е един чудесен пилищар, но ние ще го пожертваме пред олтара на истината.
Бъдете тъй добри, господа, и двамата, един след друг, да боднете по веднъж кучето.
— Протестирам против подобно държание — извика бързо Анри. — Как можете да искате от нас подобно нещо?
— Удряйте, граф Християн — предложи Бургер, — не обръщайте никакво внимание, правете каквото ви казвам, защото иначе сте загубен.
Християн се засили и удари силно с шпагата си кучето.
Но то продължаваше да лежи спокойно и замаха само с опашка, като че ли пъдеше от себе си мухите.
Доктор Бургер издърпа веднага шпагата от ръката на Християн.
— Много чуден флорет — възкликна той, — направен е сякаш за самоубийци, които искат да плашат само хората. Да не би господин майорът да го е взел назаем от някой актьор от „Комеди Франсез“? — И след миг колебание настоя: — А сега, господин майор, ви поканвам също да опитате оръжието си.
— Аз пък ще ви отговоря — отвърна Естерхази, — че не приемам заповеди от вас!
— В такъв случай вие сте подлец — каза доктор Бургер, който не можеше повече да се сдържа.
— Това може да се измие само с кръв — изрева Естерхази и се спусна с шпагата върху доктора.
Но преди да успее да го докосне с флорета, кучето като бясно се спусна върху него.
— Неро, долу, назад! — заповяда доктор Бургер. — Пази си силата за по-достойни същества!
Но кучето не се подчини, то се опита да впие големите си остри зъби във врата на Естерхази.
Черният майор беше така притиснат от кучето, че не успя да употреби шпагата си.
— Помощ! — извика той, — това животно ще ме разкъса. Това е нападение, това е нарочно настървено куче. Тази работа ще трябва да се отнесе в съда!
При опитите си да се брани с шпагата Естерхази нарани леко кучето по лапата. В това време доктор Бургер скочи, хвана разяреното куче за врата и го отхвърли настрана.
Черният майор се залови да сложи в ред облеклото си и да изтрие кръвта, която течеше от една малка, незначителна рана на врата.
— Ще ми платите за това, доктор Бургер — извика пресипнало той. — Аз ви обвинявам в преднамерено нападение. Нямате право да водите тук това куче!
Лекарят дори не отговори на черния майор, а може би и съвсем не чу неговото обвинение. Вниманието му беше насочено върху кучето, което с жално скимтене допълзя до краката му.
— Какво му стана на това куче? — обърна се Буртер към Християн. — Виж как е изплезило език! Невъзможно е тази малка рана да му причини такива болки.
Изведнъж Неро изскимтя по-силно и се строполи като ударен от гръм.