Пикар поклати отрицателно глава.
— Не е против крадци! Уверен съм, че тези решетки не са поставени, за да попречат на насилствено влизане, а напротив, имат за цел да предотвратят насилствено излизане.
Мадлен не можа да го разбере. Тя не го и запита какво иска да каже, а продължи усърдно да търси предмета, който така неочаквано беше паднал в краката й.
Почвата беше разкаляна от снега и дъжда, които бяха валяли през последните дни, тъй че мъчно можеше да се види падналият, по всяка вероятност, в някоя дупка или локва предмет.
— Недейте, господин полковник! — каза Мадлен, — о, не си губете повече времето.
— Не, госпожице — отговори Пикар със свойствената му твърдост, — няма да си тръгна, докато не намеря онова, което търся. В последно време преживях твърде странни работи. Сблъсках се с какви ли не изненади, тъй че не мога да не обърна внимание на един неочаквано паднал от небето предмет, впрочем… ах, ето го!
Пикар се наведе до самата стена на къщата и вдигна от земята лъскав предмет.
— Златна гривна! — възкликна той. — Тежка, дебела и, както ми се струва, истинска!
Запалиха свещичка и при нейната светлина Мадлен разгледа гривната, изработена от масивно злато.
— Как мислите, нямах ли право да упорствам в търсенето? — появи се странна усмивка на лицето на Пикар. — Не ви ли прави впечатление, че от тази къща се хвърлят скъпи, златни гривни, без никой да си прави труд да излезе на улицата, за дати потърси? Бъдете тъй добра, Мадлен, да подържите за малко свещичката. Искам да разгледам по-добре тази гривна.
Полковник Пикар започна внимателно да извива частите на гривната и изведнъж с тих тържествуващ вик измъкна бяла хартийка. Стана ясно, че тя беше умишлено вмъкната и закрепена между две пластинки.
— Още една свещичка! — помоли бързо и възбудено Пикар. — Моля ви се, Мадлен, запалете бързо една свещичка. Това съобщение ще бъде сигурно много интересно!
Свещичката светна. Младото момиче я доближи до ивичката хартия, която Пикар държеше в ръцете си.
— Писано е с кръв! — разбра полковникът. — Едва може да се чете, но все пак, струва ми се, че почеркът е женски… да, да… това тайнствено писмо е написано от жена!
— Четете! — промълви Мадлен, задъхана от вълнение.
След като Пикар проучи няколко минути неясния кървав почерк, той можа да разчете загадъчното писмо. То гласеше:
„Държат ме в тази лудница против моята воля. Заклевам се, че съм напълно нормална и че не умопомрачението на една нещастна луда жена ме кара да пиша това писмо. Мъжът ми с измама ме привлече в тази къща и ме тикна в една ужасна дупка при един буен луд, тъй че животът ми е всяка минута в опасност. От три дни и три нощи не съм склопила очи от страх нещастникът да не ме удуши в съня ми. Чувствам, обаче, че силите ме напускат. Загубена съм, ако скоро не дойде помощ.
Пиша настоящото с кръвта си. Нараних се нарочно с игла от шапка. За писалка ми служи една клечка.
Който намери тази гривна, нека занесе писмото на писателя Емил Зола или на полковник Пикар. Тогава той може да бъде сигурен, че след няколко дни ще получи от мен царско възнаграждение. Аз съм богата жена, принадлежа към висшето парижко общество. Защото знам твърде много за съдбата на нещастния Драйфус, защото познавам подлеците, които изпратиха мъченика на Дяволския остров и към които принадлежи и моят собствен съпруг, и защото имах намерение да ги демаскирам, съм тук, в тази лудница. Затова искат да ме премахнат.
Повтарям, трябва да се бърза. Има опасност да загина още през следващите двадесет и четири часа и заедно с мен да пропаднат и много важни ценни тайни.“
— Милостиви Боже — извика Мадлен, — какъв ужас, какво страшно престъпление!
Но Пикар тържествуващ се засмя.
— Значи, от небето вече почнаха да валят доказателства, чрез които ще ви окачим, вас, подлеци на въжето — извика радостно той. — Един съпруг затваря своята жена в килията на един луд, за да й отнеме възможността да говори, понеже е жена благородна и иска да се застъпи за една права кауза! О, ти няма дълго да страдаш, нещастна жено. Спасителят е тук. Още тази нощ ще бъдеш свободна.
Полковникът беше много развълнуван. Скри писмото във вътрешния джоб, след това заобиколи зданието, за да разгледа добре обстановката, доколкото тъмнината му позволяваше. Но където и да погледнеше, виждаше все същите мрачни прозорци с решетки. Отникъде не прозираше светлина.
— Извинявайте за няколко минути, Мадлен — помоли Пикар младото момиче. — Стойте тук и наблюдавайте дали някой ще влезе или излезе от тази къща.
След това Пикар изчезна. Той заобиколи къщата и установи, че от трите страни е заградена с високи стени, над които имаше и бодлива тел. Притежателят й изглеждаше подготвен против всякакво нападение.