Скоро след това всички те седяха в кабинета на знаменития писател, а Мадлен, настанена между Пикар и Зола, беше изпълнена с гордост, че участва във великото дело на тези достойни мъже.
Малко след полунощ звънецът в лудницата на доктор Дюбоа иззвъня. Вратарят отвори и видя на улицата пред къщата едно затворено купе, от което слязоха трима мъже.
Двамата от тях се изправиха от двете страни на файтона, като пазеха вратичките. Третият, елегантно облечен, господин с дълга руса коса, се изкачи нагоре по стъпалата, които водеха към входа на заведението. Набитият вратар го пресрещна.
— Какво желаете, господине? — попита той сурово.
Русият господин веднага пусна в ръката му една жълтица.
— Желая да говоря с господин доктор Дюбоа — изрече забързано. — Идвам по спешна работа. Водя една нещастница, която искам да оставя на лечение при него.
— Всички килии са заети — отговори вратарят, — но може би носите особена препоръка — прибави той.
— Ето препоръката — пошепна непознатият и сложи в ръката на вратаря още една жълтица.
Церберът беше победен. Той предложи на посетителя да почака във входа, приближи се до извитата стълба, която водеше нагоре, и натисна копчето на звънеца, свързан със стаята на доктора.
Измина доста време, докато на стълбата се показа слаба фигура, загърната в халат. Беше доктор Дюбоа с лампа в ръка.
— Защо смущавате съня ми? — сопна се остро той. — Знаете, че няма свободни места в болницата.
— Бъдете тъй добър да ме изслушате, господине — помоли русият мъж. — Трябва да ви кажа нещо важно.
Докторът погледна недоверчиво надолу. Явно се колебаеше. Русият господин бързо изкачи стъпалата и му пошепна на ухото:
— Касае се за дамата, която преди три дни затворихте в килията на лудия. Надушили са тази работа… сестрата на дамата се е заловила да я разкрие… мене ме изпраща този, който ви доведе дамата… изслушайте ме, доктор Дюбоа!
При това съобщение лампата трепна в ръката на стареца. Жълтото му лице се изкриви в отвратителна гримаса, която не можеше да се разбере дали изразява недоверие или изненада.
— Елате в кабинета ми! — продума после докторът.
Той тръгна напред, а нечаканият посетител го последва до стаята, мебелирана като кабинет на сериозен учен.
— Така е, както ви казах — поде наново посетителят. — Сестрата на изчезналата дама е направила всичко, за да открие следите на… да речем, на умопомрачената. Тези следи водят до вашето заведение.
— Не е възможно! — избухна доктор Дюбоа. — Само ако генералът не се е изпуснал да каже нещо.
Събеседникът му едва се сдържа да не извика от радост, но успя да се овладее и продума сериозно:
— Генералът… да, точно така. Не знаете ли, че той обича доста да си попийва? В пияно състояние почти е издал тайната.
— Дявол да го вземе, що ми трябваше да се залавям с този човек! Но нали уж толкова ми го препоръчваха…
— Разбира се — прошепна русият. — Естерхази искаше да спечели пари, пък и същевременно да услужи на генерала.
Името на Естерхази беше произнесено твърде предпазливо, както лекар, който внимателно вкарва сонда в раната на болния.
Ала притежателят на лудницата ни най-малко не се учуди, като чу това име. Напротив, той вече беше убеден, че посетителят е посветен в техните работи. Човек, от когото няма какво да крие.
— Какво да правим тогава, господине? — засуети се уплашено докторът. — Знаете, че ако работата се разчуе, ще пострадам не само аз, но и някои други хора, по чието нареждане съм действал.
— Разбира се — потвърди посетителят. — Естерхази, Пати дьо Клам, Анри и генералът, за чиято жена сега става дума, този непредпазлив генерал…
— Ах, този Боазльо! — кресна ядосано Дюбоа.
— Боазльо! — повтори натъртено посетителят. — А сега слушайте, господин Дюбоа, какво решихме ние, вашите приятели, за да спасим вас и нас самите. Сестрата на генералшата, същата, която подозира, нещо повече, която знае как стои работата, т.е., че Клотилда Боазльо се намира у вас, ще трябва да сподели съдбата на сестра си, ще трябва да загине заедно с нея, в същата килия!
Дюбоа потърка доволно ръце.
.— Отлично!— каза той. — Ако премахнем и двете сестри, няма от какво да се плашим повече.
— Знаете ли, г-н докторе — продължи благосклонният съветник, — че ние подготвихме чудесно работата? Приближете се до прозореца! Виждате едно купе пред къщата. В него се намира сестрата на генералшата. Отговорете й, че Клотилда Боазльо е действително умопобъркана и не отказвайте да ни заведете в килията на нещастницата. Обаче, щом сестрата влезе в килията на генералшата — тук гласът на посетителя стана по-тих, по-предпазлив, — ще я тласнем вътре и ще заключим вратата. Е, докторе, как ви харесва моят план?