Цели две години отказваха да позволят на Драйфус да се Окъпе. Какво мъчение за един човек, свикнал на чистота, свикнал да се къпе всеки ден. Драйфус се зарадва много, когато му съобщиха, че губернаторът на Френска Гвиана му разрешил да се окъпе. Обаче не го заведоха в оня залив, където се къпеха пазачите, а при една скала, която се спущаше отвесно в морето. Той беше завързан с въже, което минаваше под мишниците му. Трябваше да се съблече и вече беше скочил във водата, защото жадуваше за толкова очакваната баня. Преди да му позволят да се окъпе, обаче, бяха хвърлили големи парчета месо в морето. Не след дълго на повърхността се показаха сиво-черните гърбове на акулите. Тогава стреляха във водата и ги пропъдиха. Разбира се, те не се отдалечаваха много, а заставаха на около петстотин крачки от мястото, където малко преди това бяха яли вкусното месо.
Тук трябваше да скочи Драйфус, тук трябваше да се потопи дълбоко във водата, вързан с въжето, което държаха горе от скалата. Акулите се спускаха жадни за плячка, готови да хванат жертвата си и да я отвлекат дълбоко в морето. Но неговите мъчители дочакваха спокойно акулите да наближат съвсем. Чак тогава го издърпваха нагоре. Една грамадна акула скочи във водата с широко разтворени уста и се опита да хване висящия във въздуха безпомощен човек. Ако един сполучлив изстрел не беше я убил на място, днес нямаше да има никаква Драйфусова афера и подлите му противници в Париж щяха да престанат да се боят от разобличаване. Невинната жертва на едно жестоко правосъдие щеше отдавна да почива на морското дъно, или в стомаха на някоя акула. Но, слава Богу, не било съдено да стане. Провидението беше решило да остави невинността и истината да възтържествуват и да накаже истинските престъпници. Драйфус издържа и тази баня, която всъщност беше само едно жестоко мъчение.
Една сутрин, когато току-що беше се събудил, чу продължително изсвирване на параходна сирена. Толкова близо беше, че нещастникът помисли, че параходът е хвърлил котва пред самия остров. В сърцето му се събуди надежда. Той скочи от леглото, облече се и излезе от къщичката, която тогава още не беше заобиколена с жив плет. И действително, пред острова се намираше голям параход. На главната му мачта се развяваше френското знаме.
Драйфус впи поглед в кораба. Какви ли мисли бушуваха в главата му! О, да можеше това да е параходът, който ще го отведе обратно в Отечеството! Изведнъж се сепна. Към него идеше княз Галицин, придружен от главния надзирател.
— Алфред Драйфус — заговори той. — Преди малко пристигна френски параход, който ми донесе заповед да ви изпратя във Франция. Невинността ви е доказана, истинският виновник вече е арестуван, вие сте свободен!
Драйфус се олюля и падна почти в безсъзнание в прегръдките на главния надзирател. Галицин заповяда да му дадат чашка коняк! за да може жертвата му да издържи докрай жестоката шега. Затворникът беше заведен на парахода. Моряците го избягваха, а капитанът не се виждаше никъде. Галицин влезе с него в кабината.
— Най-напред ще се върнем в Каена — обясни губернаторът. — Там ще ви дадат други дрехи, аз ще приготвя необходимите документи и тогава ще можете да отпътувате за Франция. Е, Драйфус, какво ще кажете за този неочакван обрат на вашата съдба?
Мъченикът сключи ръце.
— Благодаря на Бога — отговори той. — Знаех, че ще дойде денят, когато моята невинност ще излезе наяве.
— Много трогателно е вашето доверие в Бога — забеляза злобно Галицин, — сега пък се помолете пътуването да мине добре. Има бури, подводни скали, пожари. Може да стане катастрофа, преди да стигнете Франция.
Драйфус поклати отрицателно глава.
— Щом Господ ми е помогнал дотук — отговори той, — ще ми помогне и да стигна благополучно до Франция.
Параходът тръгна. Чак сега Драйфус се увери, че е дошъл часът на неговата свобода. Той се облегна на стената и заплака. В съзнанието му изпъкна споменът за жена му, детето му, верния му брат и той си представи картината на едно щастливо бъдеще.
— Оставям ви сам, Драйфус — стана Галицин. — Не искам да смущавам молитвите ви.
Сега нещастният затворник действително коленичи, вдигна ръце към небето и с гореща молитва благодари на Бога, че му е помогнал, че е възвърнал живота и честта му.
. Изведнъж параходът се разтърси и спря. Двама пазачи нахлуха в кабината.
— Елате с нас, Драйфус — наредиха те.
— Стигнахме ли вече в Каена? — попита мъченикът.
— Сега ще видите.
— С мъка изкачи нещастният човек трапа. Краката му едва го държаха. Когато излезе на палубата, той с лудешки вик се строполи на пода. Параходът беше спрял на същото място пред Дяволския остров, откъдето беше тръгнал. Подлецът Галицин беше накарал само да обиколят острова и сега с подигравателен смях тласна отново жертвата си в затвора, в който беше прекарал вече толкова години.