Той потропа два пъти на прозореца и се отправи към входа. Влезе и спря пред една врата, от дясната страна на мрачния коридор. Там похлопа седем пъти. Първите четири удара бяха по-силни, а последните — по-слаби.
На вратата се отвори една клапа и през отвора й се подаде старец.
— Колко халки има веригата днес — запита той.
— Триста и десет — отвърна човекът с латерната, без да мисли много.
— От какво са направени? — продължи да пита човекът зад вратата.
— Сто и седемдесет са от желязо.
— А останалите седемнадесет?
— Те са от това, което е по-силно от желязото и от стоманата.
— Какво е то?
— Волята на народа!
Вратата се отвори и инвалидът влезе в малка стаичка.
Домакинът го гледаше доверчиво.
— Ти знаеш паролата — каза той на инвалида, който остави латерната в един ъгъл на стаята, — ти се легитимира като човек от комитета на верижните братя, но кажи ми какво търсиш тази нощ тук, когато комитетът ще се събере чак след две седмици?
— Знам — отвърна инвалидът и се изправи като млад човек, — но искам да поговоря, братко, с майсторите, иди им съобщи?
— Желаеш да говориш с майсторите? — запита учуден вратарят. — Имаш ли знака?
Инвалидът бръкна в джоба си и извади три халки от синджир, различни по големина, но здраво заловени една за друга.
Вратарят ги изгледа със страхопочитание.
— Ще сравня дали са толкова големи, колкото халките от големите вериги.
Той взе халките, отиде в малък коридор и след няколко минути се върна.
— Халките са еднакви — каза той, — седни, брате, и след малко ще получиш отговор от майсторите дали желаят да те видят.
Инвалидът седна на стола.
След десетина минути се чуха три тъни удара по стената.
— Майсторите те викат — обясни вратарят, — влез в този коридор и отвори крайната врата, там ще ги намериш!
Мнимият инвалид изпълни указанието и се намери в стая, която се осветяваше от голяма лампа.
Трима маскирани мъже седяха до една маса. Всеки имаше по една верига на гърдите си, която се увиваше около тялото му. На масата имаше много книги и писма, а пред всекиго по една свещ.
— Искал си да говориш с нас — изрече средният мъж с тих глас, който изглеждаше много стар. Халките ти са добри, как ти е името, брате?
Непознатият съблече шинела, свали шапката си и фалшивата брада. Курт Валберг, когото полицията търсеше в къщата на госпожа Легуве и когото Алиса Тери спаси, се представи пред тримата мъже.
— Аз съм Курт Валберг — каза той, — изпратен съм от немския съюз на веригата.
— Добре си дошъл — поздравиха го тримата, като станаха от столовете си и подадоха ръце на Валберг.
— Защо закъсня толкова с второто си посещение? — запита един от мъжете. — Нали знаеш, че те чакат важни известия.
— През последните дни бях принуден да се крия — отговори младият мъж, — едва можах да се отърва от полицията.
— Къде се кри?
— В зимника у госпожа Легуве, при която бях на квартира. Дъщерята на госпожата, Долора, се грижеше за мене, като ми донасяше храна и вода.
— Долора Легуве, запиши това име в списъка на тези, които са наши покровители — нареди средният майстор. — Тя е спасила живота на един от нашите братя, затова и ние ще я пазим и ще й помагаме.
Единият от тримата записа името на момичето в дебела подвързана книга.
— Слушай сега заповедта, която е пристигнала за тебе — каза средният майстор. — Утре рано ще отпътуваш за Лондон. Там се очаква стачка на работниците от доковите фабрики. Ти ще ръководиш работниците, които са от немски произход. Ще заминеш утре заран за Хавър. В залива чака параход. Капитанът на този параход ще те заведе в Лондон, щом му се представиш като човек от верижните братя. Имаш ли още пари?
— Почти са на свършване — призна Курт Валберг.
— Ще получиш достатъчно. Трябва да отидеш в квартал. „Св. Антоан“. Ще влезеш в кръчмата „При Червената воденица“. Майка Казота; която е собственица на къщата, ще те заведе в залата, където се провеждат нейните балове. Ще потърсиш там мъж със зелено домино. Ще му връчиш този пергамент и той ще ти даде парите.
Маскираният даде на Курт Валберг един пергамент, по който личаха тайнствени знаци.
— Сега на добър път и работи винаги за доброто на тези, които трябва да се трудят денем и нощем, за да изкарат хляба си. Вземи трите си халки и…
Чу се силен шум. Маскираните скочиха от местата си. Курт Валберг се обърна към вратата и видя, че на чер фон се бе появил надпис: „Полиция!“ Клапата се затвори и вече нищо не се виждаше на вратата. В същия миг масата изчезна от пода на стаята. Някой хвана ръката на Валберг.