За щастие ключарят остана в долното помещение, а Латур и Роберт сами поведоха затворничката по тясната стълба нагоре към каютата на капитана.
— Майко, мила майко! — прошепна Роберт на нещастната жена, докато целуваше ръката й. — Майко, какви страдания трябва да понасяш!
— Телесните мъки, сине мой — отговори с достойнство графинята, — съвсем не са най-страшните. Това, което мъчи душата ни, което ни унижава, което ни излага на безчестие, това може да направи живота ни тежък и непоносим.
Тя затвори очи и си спомни за подлия човек, когото беше нарекла свой съпруг, тласнал нея и децата й към мизерия и смърт. Той живееше с любовницата си разкошен живот, докато тя и синът й се намираха пред неизвестност, а малката Виктория спеше вечния си сън на гробищата. Някогашната й предана любов към Естерхази се беше превърнала в люта омраза.
— Майчице — не издържа Роберт, — тези минути са ценни и аз бързам да ти съобщя някои работи. Човекът, който сега е с нас, се казва Латур и за мен е приятел, баща и верен покровител. Заедно с него, майко, ще се опитаме да те спасим и то колкото е възможно по-скоро.
— Така е, госпожо графиньо — потвърди Латур, — аз искрено обичам вашия син и го смятам за свой брат и тъй като сме свързали съдбите си, редно е да рискувам живота си за спасението на неговата майка. Имам вече план за бягството ни от „Черната Мария“. Но, разбира се, за изпълнението му са необходими още доста приготовления. Затова, колкото и да е страшна тази мисъл, ще трябва търпеливо да прекарате още няколко дни във вашия ужасен затвор.
Натали стисна ръката на Латур.
— Отсега нататък ще понасям леко всички страдания — отговори тя, — щом като зная, че за мен туптят две сърца, изпълнени с любов! Благодаря, хиляди пъти благодаря! Но аз не бих желала, Латур, да излага живота си на опасност заради мен.
— Тихо! — прошепна Роберт. — Мълчи, за Бога! Струва ми се, че зърнах лицето на кормчията. Страх ме е да не ни е подслушвал.
Те стигнаха до кабината на капитана и въведоха затворничката в нея. Едрият, снажен мъж с волева брада и бледо от разни злоупотреби лице заповяда на Латур и Роберт да напуснат каютата.
Щом остана сам със затворничката, той се приближи до нея и я прегърна през бедрата.
— Е, моя гълъбице — измърка той с противен глас, — страх ме е, че не си много доволна от положението си на моя параход. Би могла да се чувстваш добре, много добре даже, и да прекарваш един сравнително приятен живот тук на борда на „Черната Мария“, ако си мила с мене и умееш да поддържаш доброто ми настроение.
Безсрамникът се опита да целуне графинята, но Натали, ужасена и отвратена, го отблъсна.
— Не се опитвайте още веднъж — изрече твърдо тя — да ме обиждате по такъв начин. Действително аз съм ваша пленница, аз съм една нещастна жена, която със стъпването си на този параход е загубила всички права и е станала напълно беззащитна. Аз нямам нищо друго, освен живота си, обаче вие трябва да го цените, капитане, защото сте длъжен да ме предадете жива на властите в Каена. Ще отговаряте, ако с мен се случи нещо по пътя. Заклевам ви се, че ако с насилие ме принудите да стана ваша любовница, ще потърся смъртта. Или ще се хвърля в морето, или ще престана да ям и ще дочакам края си.