Капитан Деклюзьор се изсмя подигравателно.
— Няма да успееш — каза грубо той, — защото отсега нататък ще заповядам да те вържат на палубата и да те хранят насила. Виждаш, че не можеш да ми избягаш, а пък си твърде хубава и твърде съблазнителна, за да се откажа от намерението си да прекарам някой и друг любовен час с тебе. Приготви се за моето посещение тази нощ… Не се вцепенявай от ужас! Ще се укротиш, обещавам ти, и ще започнеш да очакваш с нетърпение моите прегръдки.
Лек стон се чу пред вратата на кабината. Той беше твърде тих, за да го чуе капитанът, но достатъчно силен, за да накара Натали да изтръпне. Тя се досети, че синът й беше подслушвал този мръсен разговор. Действително, Латур и Роберт подслушваха. Те чуха отвратителното предложение на капитана. Роберт не можа да разбере много от смисъла му, но от възмущението на Латур схвана, че капитан Деклюзьор иска нещо ужасно от майка му.
— Да си ходим! — пошепна Латур на Роберт, защото не искаше да остави момчето да слуша по-нататък. — Страх ме е, че капитанът вече няма да ни повери затворничката, а ще накара другиго да я заведе обратно в килията.
Латур беше предугадил. Едва се бяха отдалечили от вратата, когато Деклюзьор подаде главата си от кабината и извика силно кормчията. Той беше висок, слаб, отвратителен човек, дясната ръка на капитана. Нему Деклюзьор поръча да заведе и да заключи затворничката. Трябвало да се пази и той самият искал нощно време да я контролира.
Кормчията кимна и отвратителна усмивка пробяга по лицето му. Беше разбрал всичко.
След няколко минути Натали беше пак в своята дупка. Тя се хвърли на сламата и зарида горчиво. Всичко беше загубила: съпруга си, децата, състоянието и името си, и животът й беше в опасност. Сега искаха да й отнемат и последното, което беше й останало — женската й чест.
Тя повтори клетвата, която беше дала пред капитана: по-добре да умре, отколкото да погази честта си!
В това време Латур и Роберт бяха излезли на палубата и Латур привлече момчето близо до кабината на кормчията, в която по това време нямаше никой.
— Роберт! — прошепна той. — Роберт, трябва да решим, трябва да бързаме, защото иначе майка ти е загубена. Нали чу, че оня мръсен тип иска да й стори зло. Още тази нощ трябва да я освободим.
Очите на момчето светнаха радостно. То стисна признателно ръката на Латур. Мисълта, че скъпата му майка се измъчва без въздух и светлина в тясната килия и без това му беше непоносима.
— Сега ще ти кажа, приятелю — започна отново тихичко Латур, — какво трябва да правим. Преди всичко е необходимо да си осигурим една лодка, една от спасителните лодки ще бъде напълно достатъчна. Това няма да направи впечатление. Ти като юнга си длъжен да се грижиш лодката да е в изправност. Покатери се горе и виж дали има гребла, дали кормилото работи и преди всичко дали има достатъчно храна в нея. Последното е особено важно, тъй като не знам колко време ще се лутаме в открито море, преди да срещнем параход, който да ни прибере. Надявам се, обаче, това да не трае дълго. Според бележките на кормчията, които прегледах, ние се намираме приблизително на една линия с Куба. Този курс следват много параходи, особено ония, които плават от Сан Франциско през Панама за Ливърпул.
Роберт изслуша обясненията на своя по-възрастен приятел с разтуптяно сърце. Нали се касаеше за свободата и живота на любимата му майка! Какви ли не жертви би направил той на драго сърце заради нея….
През този ден другите моряци с учудване гледаха как юнгата усърдно се занимава със спасителните лодки и носи в тях хранителни припаси и вода. Те се радваха на трудолюбието на момчето. Обаче не знаеха, какво се крие зад него.
Капитан Деклюзьор не беше се отказал от мръсните си намерения по отношение на нещастната графиня. Благородната гордост на тази жена не му направи никакво впечатление. Не беше в състояние да го възпре и мисълта, че тя и без това е тежко наказана от съдбата, че предстоящото й заточение на Дяволския остров й отнема всяка надежда. Този човек подобно на животните не можеше да сдържа своите страсти и желания… Към полунощ той стана от леглото си, облече се набързо, запали един фенер и взе ключа от нейната кабина. Сложи в джоба си и револвер, което правеше винаги през нощните си обиколки. Отвори колкото може по-тихо вратата на каютата си и стигна до трапа, който водеше към долното помещение на парахода. Едва беше направил няколко стъпки и изненадан спря. Пред него стоеше кормчията.
— По дяволите, какво искате — извика сърдито Деклюзьор, — защо се влачите подире ми? Нали ви дадох нарежданията си?
— Всичко е много добре, капитане — отговори кормчията. — Не бих си позволил да ви безпокоя, независимо дали спите или вършите други приятни работи. Но мисля, че ще има буря. Небето е черно, а въздухът е толкова гъст и неподвижен, че бихте могли да го режете с нож. Това не предвещава нищо хубаво по тия широти. Ако се появи циклон, всички ще отидем на дъното.