— Да те вземе дяволът, Дамюсет — процеди Деклюзьор. — Ти винаги предричаш лоши работи, но не си добър пророк и не давам пет пари за твоите предсказания. Върви горе на палубата и прави каквото ти казах. „Черната Мария“ трябва да пътува с пълна пара, защото по тия места бурите са на зони. И ако действително се появи буря, ще видим кой ще изпревари — бурята или ние.
Той избута кормчията настрани и тръгна надолу по трапа. Не се държеше много сигурно на краката си. За да се подготви за подвига, който се канеше да извърши тази нощ, се беше предварително подкрепил с няколко шишета силно вино, което вече действаше.
— Пак е пил старият — промърмори кормчията, известен с прякора носатият Джим, зад гърба му. — Когато изпразни няколко шишета, му става безразлично дали параходът му ще се удари в скала или ще загине от буря… Дявол да го вземе този капитан, бих желал да съм на негово място.
Джим излезе на палубата и клатейки глава, заоглежда небето, върху което сякаш беше излято цялото мастило на света. И морето беше добило същия цвят.
— Лоши признаци — измърмори кормчията и отиде на поста си.
В това време Деклюзьор беше вече слязъл в най-долното помещение на парахода, където се намираше килията на затворничката. Тишина владееше тук. Нещастните жертви спяха, забравили за няколко часа съдбата си.
Капитанът потърси с очи кабината й и като я откри, извади от джоба си ключа и внимателно отвори вратата. След това освети помещението с фенера. Натали Естерхази спеше. Умората я беше надвила и тя спеше успокоена отчасти от обещанието, което Латур и Роберт й дадоха.
— Хубава е тази жена — избъбра капитанът. — Жалко, че ще отиде в Каена. Тези прелести ще повехнат на Дяволския остров, но това няма да стане преди аз да съм ги опитал.
Развратникът сложи фенера встрани, коленичи и жадно протегна ръце към спящата жена.
Но преди да успее да я докосне, един удар по главата го повали.
— Струва ми се, че това му стига — пошепна гласът на Латур. — Ударих го с всичка сила и Бог ми е свидетел не бих съжалявал, ако съм убил това животно, което не заслужава нещо по-добро.
Роберт коленичи до безчувствения капитан. Момчето извади нож и го вдигна над главата му.
— Ти обиди майка ми — процеди то, обхванато от буйна ярост. — Ще забия ножа в сърцето ти!
Латур хвана ръката на момчето.
— Запази самообладание, Роберт — му прошепна на ухото. — Заповядвам ти да оставиш ножа. Не бива да проливаш кръв. Този човек вече не е опасен за нас. Моят удар го зашемети и кой знае дали въобще ще се събуди. Трябва сега да бързаме. На палубата са дежурни двама моряци, които получиха от мен толкова ракия, че не могат да си държат отворени очите. Уверен съм, че спят като заклани. Трябва да използваме това време, така че събуди бързо майка си.
Момчето се наведе над спящата жена.
— Майчице — подвикна, — мила майчице, събуди се, дошъл е часът на твоето освобождаване.
Натали отвори очи и като видя Роберт до себе си, се зарадва.
Изправи се, хвърли въпросителен поглед върху лежащия на пода капитан и се обърна към Латур:
— Не бих желала моето спасение да струва един човешки живот.
— Госпожо графиньо — изрече бързешком той, — сега мислете само за себе си. Предстои ни тежка работа. Бог да ни помогне в това, което искаме да предприемем. Преди всичко облечете тази мушама, тя е на един моряк и ще скрие затворническото ви облекло. Като сложите и тази гумена шапка, каквато носим в дъжд и буря, съм сигурен, че в тъмнината вахтените ще ви сметнат за свой другар.
Натали бързо се облече.
— Да вървим, аз съм готова.
Тримата предпазливо се изкачиха на палубата.
Никой не ги забеляза. Ракията, която Латур беше дал на дежурните моряци, беше изпълнила своето предназначение. Те се промъкнаха до една от спасителните лодки, предварително приготвена за път. Едно срязване на въжетата беше достатъчно, за да бъде спусната във водата.
— Качвайте се — пошепна Латур на своите спътници. — Аз ще остана на борда, за да отрежа въжето, след това ще скоча при вас. От цирка съм научил някои и други гимнастики. Мисля, че и сега ще мога да използвам тези свои умения.
— Ела, майко — каза Роберт, — дай си ръката, за да ти помогна да влезеш в лодката.
Натали подаде ръка на сина си. Тя беше вече стъпила с единия си крак в лодката, а Латур беше протегнал ръка да й помогне, когато светкавица озари морето. Като по чудо цялата картина коренно се промени. Светкавици засвяткаха, гръмотевици затрещяха, вълните закипяха и се издигаха на височина колкото къща. Цялото море заприлича на огромен кипящ котел. Черното небе беше станало огнено.